1 A nd the queen of Sheba heard of the fame of Solomon in connection with the name of Jehovah, and came to prove him with enigmas.

И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

2 A nd she came to Jerusalem with a very great train, with camels that bore spices and gold in very great abundance, and precious stones; and she came to Solomon, and spoke to him of all that was in her heart.

Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

3 A nd Solomon explained to her all she spoke of: there was not a thing hidden from the king that he did not explain to her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

4 A nd when the queen of Sheba saw all Solomon's wisdom, and the house that he had built,

А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

5 a nd the food of his table, and the deportment of his servants, and the order of service of his attendants, and their apparel, and his cupbearers, and his ascent by which he went up to the house of Jehovah, there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6 A nd she said to the king, It was a true report that I heard in mine own land of thine affairs, and of thy wisdom;

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 b ut I gave no credit to the words, until I came and mine eyes had seen; and behold, the half was not told me: in wisdom and prosperity thou exceedest the report that I heard.

Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 H appy are thy men! happy are these thy servants, who stand continually before thee, who hear thy wisdom!

Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

9 B lessed be Jehovah thy God, who delighted in thee, to set thee on the throne of Israel! Because Jehovah loves Israel for ever, therefore did he make thee king, to do judgment and justice.

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 A nd she gave the king a hundred and twenty talents of gold, and spices in very great abundance, and precious stones: there came no more such abundance of spices as those which the queen of Sheba gave to king Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 ( And the fleet also of Hiram, which carried gold from Ophir, brought from Ophir sandal-wood in very great abundance, and precious stones.

Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 A nd the king made of the sandal-wood a balustrade for the house of Jehovah, and for the king's house, and harps and lutes for the singers. There came no such sandal-wood, nor was there seen to this day.)

А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

13 A nd king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, besides what he gave her of the bounty of king Solomon. And she turned and went to her own land, she and her servants.

И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14 A nd the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and sixty-six talents of gold,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 b esides what by the dealers, and by the traffic of the merchants, and by all the kings of Arabia, and by the governors of the country.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 A nd king Solomon made two hundred targets of beaten gold,—he applied six hundred of gold to one target;

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

17 a nd three hundred shields of beaten gold,—he applied three minas of gold to one shield; and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 A nd the king made a great throne of ivory, and overlaid it with refined gold:

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 t he throne had six steps, and the top of the throne was rounded behind; and there were arms on each side at the place of the seat, and two lions stood beside the arms;

Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 a nd twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps: there was not the like made in any kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 A nd all king Solomon's drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of precious gold: none were of silver, was not of the least account in the days of Solomon.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 F or the king had on the sea a Tarshish-fleet, with the fleet of Hiram: once in three years came the Tarshish-fleet, bringing gold and silver, ivory, and apes, and peacocks.

Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 A nd king Solomon was greater than all the kings of the earth in riches and in wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 A nd all the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 A nd they brought every man his present, vessels of silver, and vessels of gold, and clothing, and armour, and spices, horses and mules, a rate year by year.

И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 A nd Solomon gathered chariots and horsemen; and he had a thousand four hundred chariots, and twelve thousand horsemen; and he placed them in the chariot-cities, and with the king at Jerusalem.

Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 A nd the king made silver in Jerusalem as stones, and cedars made he as the sycamores that are in the lowland for abundance.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

28 A nd the exportation of horses that Solomon had was from Egypt: a caravan of the king's merchants fetched a drove, at a price.

И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

29 A nd a chariot came up and went out of Egypt for six hundred of silver, and a horse for a hundred and fifty; and so they brought by their means, for all the kings of the Hittites and for the kings of Syria.

А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.