1 O God, with our ears have we heard, our fathers have told us, the work thou wroughtest in their days, in the days of old:

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T hou, by thy hand, didst dispossess the nations, but them thou didst plant; thou didst afflict the peoples, but them didst thou cause to spread out.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 F or not by their own sword did they take possession of the land, neither did their own arm save them; but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou hadst delight in them.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T hou thyself art my king, O God: command deliverance for Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 T hrough thee will we push down our adversaries; through thy name will we tread them under that rise up against us.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 F or I will not put confidence in my bow, neither shall my sword save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 F or thou hast saved us from our adversaries, and hast put them to shame that hate us.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n God will we boast all the day, and we will praise thy name for ever. Selah.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 B ut thou hast cast off, and put us to confusion, and dost not go forth with our armies;

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 T hou hast made us to turn back from the adversary, and they that hate us spoil for themselves;

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 T hou hast given us over like sheep for meat, and hast scattered us among the nations;

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 T hou hast sold thy people for nought, and hast not increased by their price;

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 T hou makest us a reproach to our neighbours, a mockery and a derision for them that are round about us;

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 T hou makest us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 A ll the day my confusion is before me, and the shame of my face hath covered me,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 B ecause of the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and the avenger.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 A ll this is come upon us; yet have we not forgotten thee, neither have we dealt falsely against thy covenant:

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O ur heart is not turned back, neither have our steps declined from thy path;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 T hough thou hast crushed us in the place of jackals, and covered us with the shadow of death.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we had forgotten the name of our God, and stretched out our hands to a strange god,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 W ould not God search this out? for he knoweth the secrets of the heart.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 B ut for thy sake are we killed all the day long; we are reckoned as sheep for slaughter.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 A wake, why sleepest thou, Lord? arise, cast not off for ever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 W herefore hidest thou thy face, forgettest our affliction and our oppression?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or our soul is bowed down to the dust; our belly cleaveth unto the earth.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 R ise up for our help, and redeem us for thy loving-kindness' sake.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.