1 ( Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core. O cîntare.) Dumnezeule, am auzit cu urechile noastre, şi părinţii noştri ne-au povestit lucrările, pe cari le-ai făcut pe vremea lor, în zilele de odinioară.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 C u mîna Ta, ai izgonit neamuri, ca să -i sădeşti pe ei, ai lovit popoare, ca să -i întinzi pe ei.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 C ăci nu prin sabia lor au pus mîna pe ţară, nu braţul lor i -a mîntuit, ci dreapta Ta, braţul Tău, lumina Feţei Tale, pentrucă îi iubeai.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 D umnezeule, Tu eşti Împăratul meu: porunceşte izbăvirea lui Iacov!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 C u Tine doborîm pe vrăjmaşii noştri, cu Numele Tău zdrobim pe protivnicii noştri.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 C ăci nu în arcul meu mă încred, nu sabia mea mă va scăpa;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 c i Tu ne izbăveşti de vrăjmaşii noştri, şi dai de ruşine pe cei ce ne urăsc.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 N oi, în fiecare zi, ne lăudăm cu Dumnezeu, şi pururea slăvim Numele Tău. -(Oprire).

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 D ar Tu ne lepezi, ne acoperi de ruşine, nu mai ieşi cu oştirile noastre;

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 n e faci să dăm dosul înaintea vrăjmaşului, şi ceice ne urăsc, ridică prăzi luate dela noi.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 N e dai ca pe nişte oi de mîncat, şi ne risipeşti printre neamuri.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 V inzi pe poporul Tău pe nimic, şi nu -l socoteşti de mare preţ.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 N e faci de ocara vecinilor noştri, de batjocura şi de rîsul celor ce ne înconjoară.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 N e faci de pomină printre neamuri, şi pricină de clătinare din cap printre popoare.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 O cara mea este totdeauna înaintea mea, şi ruşinea îmi acopere faţa,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 l a glasul celui ce mă batjocoreşte şi mă ocărăşte, la vederea vrăjmaşului şi răzbunătorului.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 T oate acestea ni se întîmplă, fără ca noi să Te fi uitat, fără să fi călcat legămîntul Tău:

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 d a, inima nu ni s'a abătut, paşii nu ni s'au depărtat de pe cărarea Ta,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 c a să ne zdrobeşti în locuinţa şacalilor, şi să ne acoperi cu umbra morţii.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 D acă am fi uitat Numele Dumnezeului nostru, şi ne-am fi întins mînile spre un dumnezeu străin,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 n 'ar şti Dumnezeu lucrul acesta, El, care cunoaşte tainele inimii?

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 D ar din pricina Ta sîntem junghiaţi în toate zilele, sîntem priviţi ca nişte oi sortite pentru măcelărie.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 T rezeşte-Te! Pentruce dormi, Doamne? Trezeşte-Te! Nu ne lepăda pe vecie!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 P entruce Îţi ascunzi Faţa? Pentruce uiţi de nenorocirea şi apăsarea noastră?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 C ăci sufletul ne este doborît în ţărînă de mîhnire, trupul nostru este lipit de pămînt.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 S coală-Te, ca să ne ajuţi! Izbăveşte-ne, pentru bunătatea Ta!

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.