1 A rgintul are o mină de unde se scoate, şi aurul are un loc de unde este scos ca să fie curăţit.

Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 F erul se scoate din pămînt, şi piatra se topeşte ca să dea arama.

Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

3 O mul pune capăt întunerecului, cercetează, pînă în ţinuturile cele mai adînci, pietrele ascunse în negura şi în umbra morţii.

Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 S apă o fîntînă departe de locurile locuite; picioarele nu -i mai sînt de ajutor, stă atîrnat şi se clatină, departe de locuinţele omeneşti.

Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 P ămîntul, de unde iese pînea, este răscolit în lăuntrul lui ca de foc,

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 p ietrele lui cuprind safir, şi în el se găseşte pulbere de aur.

Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 P asărea de pradă nu -i cunoaşte cărarea. Ochiul vulturului n'a zărit -o,

Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

8 c ele mai trufaşe dobitoace n'au călcat pe ea, şi leul n'a trecut niciodată pe ea.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 O mul îşi pune mîna pe stînca de cremene, şi răstoarnă munţii din rădăcină.

Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 S apă şanţuri în stînci, şi ochiul lui priveşte tot ce este de preţ în ele.

Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 O preşte curgerea apelor, şi scoate la lumină ce este ascuns.

И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 D ar înţelepciunea unde se găseşte? Unde este locuinţa priceperii?

Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 O mul nu -i cunoaşte preţul, ea nu se găseşte în pămîntul celor vii.

Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 A dîncul zice:, Nu este în mine`, şi marea zice:, Nu este la mine.`;

Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

15 E a nu se dă în schimbul aurului curat, nu se cumpără cîntărindu-se cu argint;

Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 n u se cîntăreşte pe aurul din Ofir, nici pe onixul cel scump, nici pe safir.

Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 N u se poate asemăna cu aurul, nici cu diamantul, nu se poate schimba cu un vas de aur ales.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

18 M ărgeanul şi cristalul nu sînt nimic pe lîngă ea: înţelepciunea preţuieşte mai mult decît mărgăritarele.

Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 T opazul din Etiopia nu este ca ea, şi aurul curat nu se cumpăneşte cu ea.

Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 D e unde vine atunci înţelepciunea? Unde este locuinţa priceperii?

От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

21 E ste ascunsă de ochii tuturor celor vii, este ascunsă de păsările cerului.

Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 A dîncul şi moartea zic:, Noi am auzit vorbindu-se de ea.`

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 D umnezeu îi ştie drumul, El îi cunoaşte locuinţa.

Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 C ăci El vede pînă la marginile pămîntului, zăreşte totul subt ceruri.

Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 C înd a rînduit greutatea vîntului, şi cînd a hotărît măsura apelor,

За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 c înd a dat legi ploii, şi cînd a însemnat drumul fulgerului şi tunetului,

Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

27 a tunci a văzut înţelepciunea şi a arătat -o, i -a pus temeliile şi a pus -o la încercare.

Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

28 A poi a zis omului:, Iată, frica de Domnul, aceasta este înţelepciunea; depărtarea de rău, este pricepere.`

И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.