1 ( Către mai marele cîntăreţilor. După Iedutun. Un psalm al lui Asaf.) Strig cu glasul meu către Dumnezeu, strig cu glasul meu către Dumnezeu, şi El mă va asculta.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 Î n ziua necazului meu, caut pe Domnul; noaptea, mînile îmi stau întinse fără curmare; sufletul meu nu vrea nicio mîngîiere.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 M i-aduc aminte de Dumnezeu, şi gem; mă gîndesc adînc în mine, şi mi se mîhneşte duhul. -

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 T u îmi ţii ploapele deschise; şi, de mult ce mă frămînt, nu pot vorbi.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 M ă gîndesc la zilele de demult, la anii de odinioară.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 M ă gîndesc la cîntările mele noaptea, cuget adînc în lăuntrul inimii mele, îmi cade duhul pe gînduri, şi zic:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 V a lepăda Domnul pentru totdeauna? Şi nu va mai fi El binevoitor?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 S 'a isprăvit bunătatea Lui pe vecie? S'a dus făgăduinţa Lui pentru totdeauna?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 A uitat Dumnezeu să aibă milă? Şi -a tras El, în mînia Lui, înapoi îndurarea?`` -

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 A tunci îmi zic:,, Ceeace mă face să sufăr, este că dreapta Celui Prea Înalt nu mai este aceeaş``...

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 D ar tot voi lăuda lucrările Domnului, căci îmi aduc aminte de minunile Tale de odinioară;

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 d a, mă voi gîndi la toate lucrările Tale, şi voi lua aminte la toate isprăvile Tale.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 D umnezeule, căile Tale sînt sfinte! Care Dumnezeu este mare ca Dumnezeul nostru?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T u eşti Dumnezeul, care faci minuni; Tu Ţi-ai arătat puterea printre popoare.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 P rin braţul Tău, Tu ai izbăvit pe poporul Tău, pe fiii lui Iacov şi ai lui Iosif.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 C înd Te-au văzut apele, Dumnezeule, cînd Te-au văzut apele, s'au cutremurat, şi adîncurile s'au mişcat.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 N orii au turnat apă cu găleata, tunetul a răsunat în nori, şi săgeţile Tale au sburat în toate părţile.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 T unetul Tău a isbucnit în vîrtej de vînt, fulgerile au luminat lumea: pămîntul s'a mişcat şi s'a cutremurat.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 Ţ i-ai croit un drum prin mare, o cărare prin apele cele mari, şi nu Ţi s'au mai cunoscut urmele.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 A i povăţuit pe poporul Tău ca pe o turmă, prin mîna lui Moise şi Aaron.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.