1 Î nţelepciunea şi -a zidit casa, şi -a tăiat cei şapte stîlpi.

Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 Ş i -a junghiat vitele, şi -a amestecat vinul, şi -a pus masa.

Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 Ş i -a trimes slujnicele, şi strigă, de pe... vîrful înălţimilor cetăţii:

Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 C ine este prost, să vină încoace!`` Celor lipsiţi de pricepere le zice:

Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 V eniţi de mîncaţi din pînea mea, şi beţi din vinul pe care l-am amestecat!

Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 L ăsaţi prostia, şi veţi trăi, şi umblaţi pe calea priceperii!``

Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

7 C elce mustră pe un batjocoritor îşi trage dispreţ, şi celce caută să îndrepte pe cel rău se alege cu ocară.

Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

8 N u mustra pe cel batjocoritor, ca să nu te urască; mustră pe cel înţelept, şi el te va iubi!

Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9 D ă înţeleptului, şi se va face şi mai înţelept; învaţă pe cel neprihănit, şi va învăţa şi mai mult!

Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10 Î nceputul înţelepciunii este frica de Domnul; şi ştiinţa sfinţilor, este priceperea.

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11 P rin mine ţi se vor înmulţi zilele, şi ţi se vor mări anii vieţii tale.

Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.

12 D acă eşti înţelept, pentru tine eşti înţelept; dacă eşti batjocoritor, tu singur vei suferi.

Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13 N ebunia este o femeie gălăgioasă, proastă şi care nu ştie nimic.

Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.

14 E a şade totuş la uşa casei sale, pe un scaun, pe înălţimile cetăţii,

Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15 c a să strige la trecătorii, cari merg pe calea cea dreaptă:

И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:

16 C ine este prost, să vină aici!`` Iar celui fără minte îi zice:

Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17 A pele furate sînt dulci, şi pînea luată pe ascuns este plăcută!``

Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18 E l nu ştie că acolo sînt morţii, şi că oaspeţii ei sînt în văile locuinţei morţilor.

Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.