1 P entruce nu păzeşte Cel Atotputernic vremurile de judecată, şi dece nu văd ceice -L cunosc zilele Lui de pedeapsă?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 S înt unii cari mută hotarele, fură turmele, şi le pasc;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 i au măgarul orfanului, iau zălog vaca văduvei;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 î mbrîncesc din drum pe cei lipsiţi, silesc pe toţi nenorociţii din ţară să se ascundă.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 Ş i aceştia, ca măgarii sălbatici din pustie, ies dimineaţa la lucru să caute hrană, şi în pustie trebuie să caute pînea pentru copiii lor.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 T aie nutreţul care a mai rămas pe cîmp, culeg ciorchinele rămase pe urma culegătorilor în via celui nelegiuit.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 Î i apucă noaptea în umezeală, fără îmbrăcăminte, fără învelitoare împotriva frigului.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Î i pătrunde ploaia munţilor, şi, neavînd alt adăpost, se ghemuiesc lîngă stînci.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 A ceia smulg pe orfan dela ţîţă, iau zălog tot ce are săracul.

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Ş i săracii umblă goi de tot, fără îmbrăcăminte, strîng snopii şi -s flămînzi;

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 î n grădinile nelegiuitului ei fac untdelemn, calcă teascul, şi le este sete;

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 î n cetăţi se aud vaietele celor ce mor, sufletul celor răniţi strigă... Şi Dumnezeu nu ia seama la aceste mişelii!

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 A lţii sînt vrăjmaşi ai luminii, nu cunosc căile ei, nu umblă pe cărările ei.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 U cigaşul se scoală în revărsatul zorilor, ucide pe cel sărac şi lipsit, şi noaptea fură.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 O chiul preacurvarului pîndeşte amurgul:, Nimeni nu mă va vedea,` zice el, şi îşi pune o măhramă pe faţă.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 N oaptea sparg casele, ziua stau închişi; se tem de lumină.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 P entru ei, dimineaţa este umbra morţii, şi cînd o văd, simt toate spaimele morţii.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 D ar nelegiuitul alunecă uşor pe faţa apelor, pe pămînt n'are decît o parte blestemată, şi niciodată n'apucă pe drumul celor vii!

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 C um sorb seceta şi căldura apele zăpezii, aşa înghite locuinţa morţilor pe cei ce păcătuiesc.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 P întecele mamei îl uită, viermii se ospătează cu el, nimeni nu-şi mai aduce aminte de el! Nelegiuitul este sfărîmat ca un copac,

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 e l, care pradă pe femeia stearpă şi fără copii, el care nu face nici un bine văduvei!...

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Ş i totuş, Dumnezeu prin puterea Lui lungeşte zilele celor sîlnici, şi iată -i în picioare cînd nu mai trăgeau nădejde de viaţă;

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 E l le dă linişte şi încredere, are privirile îndreptate spre căile lor.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 S 'au ridicat; şi într'o clipă nu mai sînt, cad, mor ca toţi oamenii, sînt tăiaţi ca spicele coapte.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 N u este aşa? Cine mă va dovedi de minciună, cine-mi va nimici cuvintele mele?``

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?