1 M uştele moarte strică şi acresc untdelemnul negustorului de unsori; tot aşa, puţină nebunie biruie înţelepciunea şi slava.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 I nima înţeleptului este la dreapta lui, iar inima nebunului la stînga lui.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 Ş i pe orice drum ar merge nebunul, peste tot îi lipseşte mintea, şi spune tuturor că este un nebun!

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 C înd izbucneşte împotriva ta mînia celuice stăpîneşte, nu-ţi părăsi locul, căci sîngele rece te păzeşte de mari păcate.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 E ste un rău pe care l-am văzut supt soare, ca o greşală, care vine dela celce cîrmuieşte:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 n ebunia este pusă în dregătorii înalte, iar bogaţii stau în locuri de jos.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 A m văzut robi călări, şi voivozi mergînd pe jos ca nişte robi.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 C ine sapă groapa altuia, cade el în ea, şi cine surpă un zid, va fi muşcat de un sarpe.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 C ine sfarmă pietre, este rănit de ele, şi cine despică lemne este în primejdie.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 C înd se toceşte ferul, şi rămîne neascuţit, trebuie să-ţi îndoieşti puterile; de aceea la izbîndă ajungi prin înţelepciune.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 C înd muşcă şarpele, fiindcă n'a fost vrăjit, vrăjitorul n'are niciun cîştig din meşteşugul lui.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 C uvintele unui înţelept sînt plăcute, dar buzele nebunului îi aduc pieirea.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 C el dintîi cuvînt care -i iese din gură este nebunie, şi cel din urmă este o nebunie şi mai rea.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 N ebunul spune o mulţime de vorbe, măcarcă omul nu ştie ce se va întîmpla, şi cine -i va spune ce va fi după el?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T ruda nebunului oboseşte pe celce nu cunoaşte drumul spre cetate.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 V ai de tine, ţară, al cărei împărat este un copil, şi ai cărei voivozi benchetuiesc de dimineaţă!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 F erice de tine ţară, al cărei împărat este de neam mare, şi ai cărei voivozi mănîncă la vremea potrivită, ca să-şi întărească puterile, nu ca să se dedea la beţie!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 C înd mînile sînt leneşe, se lasă grinda, şi cînd se lenevesc mînile, plouă în casă.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 O speţele se fac pentru petrecere, vinul înveseleşte viaţa, iar argintul le dă pe toate.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 N u blestema pe împărat, nici chiar în gînd, şi nu blestema pe cel bogat în odaia în care te culci; căci s'ar putea întîmpla ca pasărea cerului să-ţi ducă vorba, şi un sol înaripat să-ţi dea pe faţă vorbele.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.