1 E u sînt un trandafir din Saron, un crin din văi. -

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 C a un crin în mijlocul spinilor, aşa este iubita mea între fete. -

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 C a un măr între copacii pădurii, aşa este prea iubitul meu între tineri. Cu aşa drag stau la umbra lui, şi rodul lui este dulce pentru cerul gurii mele.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 E l m'a dus în casa de ospăţ, şi dragostea era steagul fluturat peste mine.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 Î ntăriţi-mă cu turte de struguri, învioraţi-mă cu mere, căci sînt bolnavă de dragostea lui.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 S ă-şi pună mîna stîngă supt capul meu, şi să mă îmbrăţişeze cu dreapta lui! -

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 V ă jur, fiice ale Ierusalimului, pe căprioarele şi cerboaicele de pe cîmp: nu stîrniţi, nu treziţi dragostea, pînă nu vine ea! -

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 A ud glasul prea iubitului meu! Iată -l că vine, sărind peste munţi, săltînd pe dealuri.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 P rea iubitul meu seamănă cu o căprioară, sau cu puiul de cerboaică. Iată -l că este după zidul nostru, se uită pe fereastră, priveşte printre zăbrele.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 P rea iubitul meu vorbeşte şi-mi zice: Scoală-te, iubito, şi vino, frumoaso!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 C ăci iată că a trecut iarna; a încetat ploaia, şi s'a dus.

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 S e arată florile pe cîmp, a venit vremea cîntării, şi se aude glasul turturicii în cîmpiile noastre.

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 S e pîrguiesc roadele în smochin, şi viile înflorite îşi răspîndesc mirosul. Scoală-te, iubito, şi vino, frumoaso.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 P orumbiţă din crăpăturile stîncii, ascunsă în scobiturile prăpăstiilor, arată-mi faţa ta, şi fă-mă să-ţi aud glasul! Căci glasul tău este dulce, şi faţa ta plăcută.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 P rindeţi-ne vulpile, vulpile cele mici, cari strică viile; căci viile noastre sînt în floare.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 P rea iubitul meu este al meu, şi eu sînt a lui; el îşi paşte turma între crini.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 P înă la răcoarea zilei, şi pînă la lungirea umbrelor, întoarce-te!... Iubitule, sai ca o căprioară sau ca puiul de cerb, peste munţii ce ne despart.

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.