1 O mul născut din femeie, are viaţa scurtă, dar plină de necazuri.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 S e naşte şi e tăiat ca o floare; fuge şi piere ca o umbră.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 Ş i asupra lui ai Tu ochiul deschis! Şi pe mine mă tragi la judecată cu Tine!

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 C um ar putea să iasă dintr'o fiinţă necurată un om curat? Nu poate să iasă niciunul.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 D acă zilele lui sînt hotărîte, dacă i-ai numărat lunile, dacă i-ai însemnat hotarul pe care nu -l va putea trece,

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 î ntoarce-Ţi măcar privirile dela el, şi dă -i răgaz, să aibă măcar bucuria pe care o are simbriaşul la sfîrşitul zilei.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 U n copac, şi tot are nădejde: căci cînd este tăiat, odrăsleşte din nou, şi iar dă lăstari.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 C înd i -a îmbătrînit rădăcina în pămînt, cînd îi piere trunchiul în ţărînă,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 î nverzeşte iarăş de mirosul apei, şi dă ramuri de parcă ar fi sădit din nou.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 D ar omul cînd moare, rămîne întins; omul, cînd îşi dă sufletul, unde mai este?

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 C um pier apele din lacuri, şi cum seacă şi se usucă rîurile,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 a şa se culcă şi omul şi nu se mai scoală; cît vor fi cerurile, nu se mai deşteaptă, şi nu se mai scoală din somnul lui.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 A h! de m'ai ascunde în locuinţa morţilor, de m'ai acoperi pînă-Ţi va trece mînia, şi de mi-ai rîndui o vreme cînd Îţi vei aduce iarăş aminte de mine!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 D acă omul odată mort ar putea să mai învieze, aş mai trage nădejde în tot timpul suferinţelor mele, pînă mi se va schimba starea în care mă găsesc.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 A tunci m'ai chema, şi Ţi-aş răspunde, şi Ţi-ar fi dor de făptura mînilor Tale.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 D ar astăzi îmi numeri paşii, ai ochiul asupra păcatelor mele;

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 c ălcările mele de lege sînt pecetluite într'un mănunchi, şi născoceşti fărădelegi în sarcina mea.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 C um se prăbuşeşte muntele şi piere, cum piere stînca din locul ei,

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 c um este mîncată piatra de ape, şi cum este luat pămîntul de rîu: aşa nimiceşti Tu nădejdea omului.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Î l urmăreşti într'una, şi se duce; Îi schimonoseşti faţa, şi apoi îi dai drumul.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 D e ajung fiii lui la cinste, el nu ştie nimic; de sînt înjosiţi, habar n'are.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 N umai pentru el simte durere în trupul lui, numai pentru el simte întristare în sufletul lui.``

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.