1 “ Man, who is born of a woman, is of few days, and full of trouble.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 H e grows up like a flower, and is cut down. He also flees like a shadow, and doesn’t continue.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 D o you open your eyes on such a one, and bring me into judgment with you?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 W ho can bring a clean thing out of an unclean? Not one.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 S eeing his days are determined, the number of his months is with you, and you have appointed his bounds that he can’t pass;

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 L ook away from him, that he may rest, until he shall accomplish, as a hireling, his day.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 “ For there is hope for a tree, If it is cut down, that it will sprout again, that the tender branch of it will not cease.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 T hough its root grows old in the earth, and its stock dies in the ground,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 y et through the scent of water it will bud, and sprout boughs like a plant.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 B ut man dies, and is laid low. Yes, man gives up the spirit, and where is he?

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 A s the waters fail from the sea, and the river wastes and dries up,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 s o man lies down and doesn’t rise. Until the heavens are no more, they shall not awake, nor be roused out of their sleep.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 “ Oh that you would hide me in Sheol, that you would keep me secret, until your wrath is past, that you would appoint me a set time, and remember me!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 I f a man dies, shall he live again? All the days of my warfare would I wait, until my release should come.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Y ou would call, and I would answer you. You would have a desire to the work of your hands.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 B ut now you number my steps. Don’t you watch over my sin?

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 M y disobedience is sealed up in a bag. You fasten up my iniquity.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 “ But the mountain falling comes to nothing. The rock is removed out of its place;

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 T he waters wear the stones. The torrents of it wash away the dust of the earth. So you destroy the hope of man.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Y ou forever prevail against him, and he departs. You change his face, and send him away.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 H is sons come to honor, and he doesn’t know it. They are brought low, but he doesn’t perceive it of them.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 B ut his flesh on him has pain, and his soul within him mourns.”

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.