1 W hen he finished praying in a certain place, one of his disciples said to him, “Lord, teach us to pray, just as John also taught his disciples.”

И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

2 H e said to them, “When you pray, say, ‘Our Father in heaven, may your name be kept holy. May your Kingdom come. May your will be done on earth, as it is in heaven.

А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство,;

3 G ive us day by day our daily bread.

давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

4 F orgive us our sins, for we ourselves also forgive everyone who is indebted to us. Bring us not into temptation, but deliver us from the evil one.’”

и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение,.

5 H e said to them, “Which of you, if you go to a friend at midnight, and tell him, ‘Friend, lend me three loaves of bread,

И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

6 f or a friend of mine has come to me from a journey, and I have nothing to set before him,’

понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

7 a nd he from within will answer and say, ‘Don’t bother me. The door is now shut, and my children are with me in bed. I can’t get up and give it to you’?

и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

8 I tell you, although he will not rise and give it to him because he is his friend, yet because of his persistence, he will get up and give him as many as he needs.

казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9 “ I tell you, keep asking, and it will be given you. Keep seeking, and you will find. Keep knocking, and it will be opened to you.

И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 F or everyone who asks receives. He who seeks finds. To him who knocks it will be opened.

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 “ Which of you fathers, if your son asks for bread, will give him a stone? Or if he asks for a fish, he won’t give him a snake instead of a fish, will he?

И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12 O r if he asks for an egg, he won’t give him a scorpion, will he?

Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13 I f you then, being evil, know how to give good gifts to your children, how much more will your heavenly Father give the Holy Spirit to those who ask him?”

И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!

14 H e was casting out a demon, and it was mute. When the demon had gone out, the mute man spoke; and the multitudes marveled.

Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.

15 B ut some of them said, “He casts out demons by Beelzebul, the prince of the demons.”

А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 O thers, testing him, sought from him a sign from heaven.

А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

17 B ut he, knowing their thoughts, said to them, “Every kingdom divided against itself is brought to desolation. A house divided against itself falls.

Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,(Гръцки: Против дома.) пада.

18 I f Satan also is divided against himself, how will his kingdom stand? For you say that I cast out demons by Beelzebul.

Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,

19 B ut if I cast out demons by Beelzebul, by whom do your children cast them out? Therefore will they be your judges.

и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

20 B ut if I by God’s finger cast out demons, then God’s Kingdom has come to you.

Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 “ When the strong man, fully armed, guards his own dwelling, his goods are safe.

Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

22 B ut when someone stronger attacks him and overcomes him, he takes from him his whole armor in which he trusted, and divides his plunder.

Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

23 “ He that is not with me is against me. He who doesn’t gather with me scatters.

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 T he unclean spirit, when he has gone out of the man, passes through dry places, seeking rest, and finding none, he says, ‘I will turn back to my house from which I came out.’

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

25 W hen he returns, he finds it swept and put in order.

И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 T hen he goes, and takes seven other spirits more evil than himself, and they enter in and dwell there. The last state of that man becomes worse than the first.”

Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27 I t came to pass, as he said these things, a certain woman out of the multitude lifted up her voice, and said to him, “Blessed is the womb that bore you, and the breasts which nursed you!”

Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

28 B ut he said, “On the contrary, blessed are those who hear the word of God, and keep it.”

А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29 W hen the multitudes were gathering together to him, he began to say, “This is an evil generation. It seeks after a sign. No sign will be given to it but the sign of Jonah, the prophet.

А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на Иона.

30 F or even as Jonah became a sign to the Ninevites, so will also the Son of Man be to this generation.

Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 T he Queen of the South will rise up in the judgment with the men of this generation, and will condemn them: for she came from the ends of the earth to hear the wisdom of Solomon; and behold, one greater than Solomon is here.

Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

32 T he men of Nineveh will stand up in the judgment with this generation, and will condemn it: for they repented at the preaching of Jonah, and behold, one greater than Jonah is here.

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

33 “ No one, when he has lit a lamp, puts it in a cellar or under a basket, but on a stand, that those who come in may see the light.

Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 T he lamp of the body is the eye. Therefore when your eye is good, your whole body is also full of light; but when it is evil, your body also is full of darkness.

Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 T herefore see whether the light that is in you isn’t darkness.

Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 I f therefore your whole body is full of light, having no part dark, it will be wholly full of light, as when the lamp with its bright shining gives you light.”

Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

37 N ow as he spoke, a certain Pharisee asked him to dine with him. He went in, and sat at the table.

Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 W hen the Pharisee saw it, he marveled that he had not first washed himself before dinner.

Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.

39 T he Lord said to him, “Now you Pharisees cleanse the outside of the cup and of the platter, but your inward part is full of extortion and wickedness.

И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 Y ou foolish ones, didn’t he who made the outside make the inside also?

Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 B ut give for gifts to the needy those things which are within, and behold, all things will be clean to you.

По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42 B ut woe to you Pharisees! For you tithe mint and rue and every herb, but you bypass justice and the love of God. You ought to have done these, and not to have left the other undone.

Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

43 W oe to you Pharisees! For you love the best seats in the synagogues, and the greetings in the marketplaces.

Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 W oe to you, scribes and Pharisees, hypocrites! For you are like hidden graves, and the men who walk over them don’t know it.”

Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

45 O ne of the lawyers answered him, “Teacher, in saying this you insult us also.”

И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

46 H e said, “Woe to you lawyers also! For you load men with burdens that are difficult to carry, and you yourselves won’t even lift one finger to help carry those burdens.

А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 W oe to you! For you build the tombs of the prophets, and your fathers killed them.

Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 S o you testify and consent to the works of your fathers. For they killed them, and you build their tombs.

И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49 T herefore also the wisdom of God said, ‘I will send to them prophets and apostles; and some of them they will kill and persecute,

Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

50 t hat the blood of all the prophets, which was shed from the foundation of the world, may be required of this generation;

за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, _

51 f rom the blood of Abel to the blood of Zachariah, who perished between the altar and the sanctuary.’ Yes, I tell you, it will be required of this generation.

от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 W oe to you lawyers! For you took away the key of knowledge. You didn’t enter in yourselves, and those who were entering in, you hindered.”

Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 A s he said these things to them, the scribes and the Pharisees began to be terribly angry, and to draw many things out of him;

И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54 l ying in wait for him, and seeking to catch him in something he might say, that they might accuse him.

като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.