1 W hen we had departed from them and had set sail, we came with a straight course to Cos, and the next day to Rhodes, and from there to Patara.

Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 H aving found a ship crossing over to Phoenicia, we went aboard, and set sail.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 W hen we had come in sight of Cyprus, leaving it on the left hand, we sailed to Syria, and landed at Tyre, for there the ship was to unload her cargo.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

4 H aving found disciples, we stayed there seven days. These said to Paul through the Spirit, that he should not go up to Jerusalem.

О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

5 W hen those days were over, we departed and went on our journey. They all, with wives and children, brought us on our way until we were out of the city. Kneeling down on the beach, we prayed.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 A fter saying goodbye to each other, we went on board the ship, and they returned home again.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 W hen we had finished the voyage from Tyre, we arrived at Ptolemais. We greeted the brothers, and stayed with them one day.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 O n the next day, we, who were Paul’s companions, departed, and came to Caesarea. We entered into the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, and stayed with him.

А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

9 N ow this man had four virgin daughters who prophesied.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 A s we stayed there some days, a certain prophet named Agabus came down from Judea.

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 C oming to us, and taking Paul’s belt, he bound his own feet and hands, and said, “Thus says the Holy Spirit: ‘So will the Jews at Jerusalem bind the man who owns this belt, and will deliver him into the hands of the Gentiles.’”

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 W hen we heard these things, both we and they of that place begged him not to go up to Jerusalem.

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 T hen Paul answered, “What are you doing, weeping and breaking my heart? For I am ready not only to be bound, but also to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.”

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 W hen he would not be persuaded, we ceased, saying, “The Lord’s will be done.”

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

15 A fter these days we took up our baggage and went up to Jerusalem.

И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

16 S ome of the disciples from Caesarea also went with us, bringing one Mnason of Cyprus, an early disciple, with whom we would stay.

С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 W hen we had come to Jerusalem, the brothers received us gladly.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 T he day following, Paul went in with us to James; and all the elders were present.

И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

19 W hen he had greeted them, he reported one by one the things which God had worked among the Gentiles through his ministry.

И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 T hey, when they heard it, glorified God. They said to him, “You see, brother, how many thousands there are among the Jews of those who have believed, and they are all zealous for the law.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 T hey have been informed about you, that you teach all the Jews who are among the Gentiles to forsake Moses, telling them not to circumcise their children neither to walk after the customs.

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22 W hat then? The assembly must certainly meet, for they will hear that you have come.

И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 T herefore do what we tell you. We have four men who have taken a vow.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 T ake them, and purify yourself with them, and pay their expenses for them, that they may shave their heads. Then all will know that there is no truth in the things that they have been informed about you, but that you yourself also walk keeping the law.

земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 B ut concerning the Gentiles who believe, we have written our decision that they should observe no such thing, except that they should keep themselves from food offered to idols, from blood, from strangled things, and from sexual immorality.”

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

26 T hen Paul took the men, and the next day, purified himself and went with them into the temple, declaring the fulfillment of the days of purification, until the offering was offered for every one of them.

Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 W hen the seven days were almost completed, the Jews from Asia, when they saw him in the temple, stirred up all the multitude and laid hands on him,

И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

28 c rying out, “Men of Israel, help! This is the man who teaches all men everywhere against the people, and the law, and this place. Moreover, he also brought Greeks into the temple, and has defiled this holy place!”

О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 F or they had seen Trophimus, the Ephesian, with him in the city, and they supposed that Paul had brought him into the temple.

(Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 A ll the city was moved, and the people ran together. They seized Paul and dragged him out of the temple. Immediately the doors were shut.

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 A s they were trying to kill him, news came up to the commanding officer of the regiment that all Jerusalem was in an uproar.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

32 I mmediately he took soldiers and centurions, and ran down to them. They, when they saw the chief captain and the soldiers, stopped beating Paul.

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 T hen the commanding officer came near, arrested him, commanded him to be bound with two chains, and inquired who he was and what he had done.

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 S ome shouted one thing, and some another, among the crowd. When he couldn’t find out the truth because of the noise, he commanded him to be brought into the barracks.

А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 W hen he came to the stairs, he was carried by the soldiers because of the violence of the crowd;

А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

36 f or the multitude of the people followed after, crying out, “Away with him!”

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

37 A s Paul was about to be brought into the barracks, he asked the commanding officer, “May I speak to you?” He said, “Do you know Greek?

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 A ren’t you then the Egyptian, who before these days stirred up to sedition and led out into the wilderness the four thousand men of the Assassins?”

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 B ut Paul said, “I am a Jew, from Tarsus in Cilicia, a citizen of no insignificant city. I beg you, allow me to speak to the people.”

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 W hen he had given him permission, Paul, standing on the stairs, beckoned with his hand to the people. When there was a great silence, he spoke to them in the Hebrew language, saying,

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: