1 T hen Pharisees and scribes came to Jesus from Jerusalem, saying,

Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 “ Why do your disciples disobey the tradition of the elders? For they don’t wash their hands when they eat bread.”

Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3 H e answered them, “Why do you also disobey the commandment of God because of your tradition?

А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 F or God commanded, ‘Honor your father and your mother,’ and, ‘He who speaks evil of father or mother, let him be put to death.’

Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и

5 B ut you say, ‘Whoever may tell his father or his mother, “Whatever help you might otherwise have gotten from me is a gift devoted to God,”

Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6 h e shall not honor his father or mother.’ You have made the commandment of God void because of your tradition.

7 Y ou hypocrites! Well did Isaiah prophesy of you, saying,

Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:

8 ‘ These people draw near to me with their mouth, and honor me with their lips; but their heart is far from me.

“Тия люде Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9 A nd in vain do they worship me, teaching as doctrine rules made by men.’”

Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.

10 H e summoned the multitude, and said to them, “Hear, and understand.

И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 T hat which enters into the mouth doesn’t defile the man; but that which proceeds out of the mouth, this defiles the man.”

Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 T hen the disciples came, and said to him, “Do you know that the Pharisees were offended, when they heard this saying?”

Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 B ut he answered, “Every plant which my heavenly Father didn’t plant will be uprooted.

А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 L eave them alone. They are blind guides of the blind. If the blind guide the blind, both will fall into a pit.”

Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 P eter answered him, “Explain the parable to us.”

Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 S o Jesus said, “Do you also still not understand?

А Той каза: И вие ли сте още без разумление.

17 D on’t you understand that whatever goes into the mouth passes into the belly, and then out of the body?

Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 B ut the things which proceed out of the mouth come out of the heart, and they defile the man.

А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 F or out of the heart come evil thoughts, murders, adulteries, sexual sins, thefts, false testimony, and blasphemies.

Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 T hese are the things which defile the man; but to eat with unwashed hands doesn’t defile the man.”

Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21 J esus went out from there, and withdrew into the region of Tyre and Sidon.

И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 B ehold, a Canaanite woman came out from those borders, and cried, saying, “Have mercy on me, Lord, you son of David! My daughter is severely possessed by a demon!”

И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 B ut he answered her not a word. His disciples came and begged him, saying, “Send her away; for she cries after us.”

Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 B ut he answered, “I wasn’t sent to anyone but the lost sheep of the house of Israel.”

А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 B ut she came and worshiped him, saying, “Lord, help me.”

А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26 B ut he answered, “It is not appropriate to take the children’s bread and throw it to the dogs.”

Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 B ut she said, “Yes, Lord, but even the dogs eat the crumbs which fall from their masters’ table.”

А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 T hen Jesus answered her, “Woman, great is your faith! Be it done to you even as you desire.” And her daughter was healed from that hour.

Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29 J esus departed there, and came near to the sea of Galilee; and he went up into the mountain, and sat there.

И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 G reat multitudes came to him, having with them the lame, blind, mute, maimed, and many others, and they put them down at his feet. He healed them,

И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 s o that the multitude wondered when they saw the mute speaking, injured whole, lame walking, and blind seeing—and they glorified the God of Israel.

Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 J esus summoned his disciples and said, “I have compassion on the multitude, because they continue with me now three days and have nothing to eat. I don’t want to send them away fasting, or they might faint on the way.”

А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 T he disciples said to him, “Where should we get so many loaves in a deserted place as to satisfy so great a multitude?”

Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 J esus said to them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven, and a few small fish.”

Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 H e commanded the multitude to sit down on the ground;

Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 a nd he took the seven loaves and the fish. He gave thanks and broke them, and gave to the disciples, and the disciples to the multitudes.

И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 T hey all ate, and were filled. They took up seven baskets full of the broken pieces that were left over.

И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 T hose who ate were four thousand men, besides women and children.

А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 T hen he sent away the multitudes, got into the boat, and came into the borders of Magdala.

И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.