1 I n those days, when there was a very great multitude, and they had nothing to eat, Jesus called his disciples to himself, and said to them,

О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

2 “ I have compassion on the multitude, because they have stayed with me now three days, and have nothing to eat.

Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 I f I send them away fasting to their home, they will faint on the way, for some of them have come a long way.”

и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 H is disciples answered him, “From where could one satisfy these people with bread here in a deserted place?”

И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 H e asked them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven.”

И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 H e commanded the multitude to sit down on the ground, and he took the seven loaves. Having given thanks, he broke them, and gave them to his disciples to serve, and they served the multitude.

И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

7 T hey had a few small fish. Having blessed them, he said to serve these also.

Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 T hey ate, and were filled. They took up seven baskets of broken pieces that were left over.

И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.

9 T hose who had eaten were about four thousand. Then he sent them away.

А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.

10 I mmediately he entered into the boat with his disciples, and came into the region of Dalmanutha.

И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11 T he Pharisees came out and began to question him, seeking from him a sign from heaven, and testing him.

И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 H e sighed deeply in his spirit, and said, “Why does this generation seek a sign? Most certainly I tell you, no sign will be given to this generation.”

А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 H e left them, and again entering into the boat, departed to the other side.

И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

14 T hey forgot to take bread; and they didn’t have more than one loaf in the boat with them.

Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

15 H e warned them, saying, “Take heed: beware of the yeast of the Pharisees and the yeast of Herod.”

И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 T hey reasoned with one another, saying, “It’s because we have no bread.”

И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 J esus, perceiving it, said to them, “Why do you reason that it’s because you have no bread? Don’t you perceive yet, neither understand? Is your heart still hardened?

А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 H aving eyes, don’t you see? Having ears, don’t you hear? Don’t you remember?

Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 W hen I broke the five loaves among the five thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They told him, “Twelve.”

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

20 “ When the seven loaves fed the four thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They told him, “Seven.”

И когато седемте_

21 H e asked them, “Don’t you understand, yet?”

И каза им: Не разбирате ли още?

22 H e came to Bethsaida. They brought a blind man to him, and begged him to touch him.

Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 H e took hold of the blind man by the hand, and brought him out of the village. When he had spit on his eyes, and laid his hands on him, he asked him if he saw anything.

И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 H e looked up, and said, “I see men; for I see them like trees walking.”

И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 T hen again he laid his hands on his eyes. He looked intently, and was restored, and saw everyone clearly.

После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

26 H e sent him away to his house, saying, “Don’t enter into the village, nor tell anyone in the village.”

И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

27 J esus went out, with his disciples, into the villages of Caesarea Philippi. On the way he asked his disciples, “Who do men say that I am?”

И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 T hey told him, “John the Baptizer, and others say Elijah, but others: one of the prophets.”

А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_

29 H e said to them, “But who do you say that I am?” Peter answered, “You are the Christ.”

Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 H e commanded them that they should tell no one about him.

И заръча им никому да не казват за Него.

31 H e began to teach them that the Son of Man must suffer many things, and be rejected by the elders, the chief priests, and the scribes, and be killed, and after three days rise again.

И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 H e spoke to them openly. Peter took him, and began to rebuke him.

И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.

33 B ut he, turning around, and seeing his disciples, rebuked Peter, and said, “Get behind me, Satan! For you have in mind not the things of God, but the things of men.”

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 H e called the multitude to himself with his disciples, and said to them, “Whoever wants to come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.

И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

35 F or whoever wants to save his life will lose it; and whoever will lose his life for my sake and the sake of the Good News will save it.

Защото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 F or what does it profit a man, to gain the whole world, and forfeit his life?

Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 F or what will a man give in exchange for his life?

Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 F or whoever will be ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation, the Son of Man also will be ashamed of him, when he comes in his Father’s glory, with the holy angels.”

Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.