1 A fter this, the children of Moab, and the children of Ammon, and with them some of the Ammonites, came against Jehoshaphat to battle.

След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.

2 T hen some came who told Jehoshaphat, saying, “A great multitude is coming against you from beyond the sea from Syria. Behold, they are in Hazazon Tamar” (that is, En Gedi).

Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3 J ehoshaphat was alarmed, and set himself to seek to Yahweh. He proclaimed a fast throughout all Judah.

А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4 J udah gathered themselves together, to seek help from Yahweh. They came out of all the cities of Judah to seek Yahweh.

И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5 J ehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem, in Yahweh’s house, before the new court;

И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6 a nd he said, “Yahweh, the God of our fathers, aren’t you God in heaven? Aren’t you ruler over all the kingdoms of the nations? Power and might are in your hand, so that no one is able to withstand you.

Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7 D idn’t you, our God, drive out the inhabitants of this land before your people Israel, and give it to the offspring of Abraham your friend forever?

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?

8 T hey lived in it, and have built you a sanctuary in it for your name, saying,

И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:

9 ‘ If evil comes on us—the sword, judgment, pestilence, or famine—we will stand before this house, and before you, (for your name is in this house), and cry to you in our affliction, and you will hear and save.’

Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 N ow, behold, the children of Ammon and Moab and Mount Seir, whom you would not let Israel invade, when they came out of the land of Egypt, but they turned aside from them, and didn’t destroy them;

И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11 b ehold, how they reward us, to come to cast us out of your possession, which you have given us to inherit.

ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 O ur God, will you not judge them? For we have no might against this great company that comes against us; neither know we what to do, but our eyes are on you.”

Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13 A ll Judah stood before Yahweh, with their little ones, their wives, and their children.

А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14 T hen Yahweh’s Spirit came on Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite, of the sons of Asaph, in the middle of the assembly;

Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15 a nd he said, “Listen, all Judah, and you inhabitants of Jerusalem, and you king Jehoshaphat. Yahweh says to you, ‘Don’t be afraid, neither be dismayed by reason of this great multitude; for the battle is not yours, but God’s.

Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16 T omorrow go down against them. Behold, they are coming up by the ascent of Ziz. You shall find them at the end of the valley, before the wilderness of Jeruel.

Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Y ou will not need to fight this battle. Set yourselves, stand still, and see the salvation of Yahweh with you, O Judah and Jerusalem. Don’t be afraid, nor be dismayed. Go out against them tomorrow, for Yahweh is with you.’”

Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 J ehoshaphat bowed his head with his face to the ground; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell down before Yahweh, worshiping Yahweh.

Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19 T he Levites, of the children of the Kohathites and of the children of the Korahites, stood up to praise Yahweh, the God of Israel, with an exceeding loud voice.

И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20 T hey rose early in the morning, and went out into the wilderness of Tekoa: and as they went out, Jehoshaphat stood and said, “Listen to me, Judah, and you inhabitants of Jerusalem! Believe in Yahweh your God, so you shall be established! Believe his prophets, so you shall prosper.”

И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;

21 W hen he had taken counsel with the people, he appointed those who should sing to Yahweh, and give praise in holy array, as they went out before the army, and say, Give thanks to Yahweh; for his loving kindness endures forever.

Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 W hen they began to sing and to praise, Yahweh set ambushers against the children of Ammon, Moab, and Mount Seir, who had come against Judah; and they were struck.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23 F or the children of Ammon and Moab stood up against the inhabitants of Mount Seir, utterly to kill and destroy them: and when they had finished the inhabitants of Seir, everyone helped to destroy another.

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 W hen Judah came to the place overlooking the wilderness, they looked at the multitude; and behold, they were dead bodies fallen to the earth, and there were no one who escaped.

А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 W hen Jehoshaphat and his people came to take their plunder, they found among them in abundance both riches and dead bodies, and precious jewels, which they stripped off for themselves, more than they could carry away: and they were three days in taking the plunder, it was so much.

И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26 O n the fourth day they assembled themselves in the valley of Beracah; for there they blessed Yahweh: therefore the name of that place was called The valley of Beracah to this day.

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.

27 T hen they returned, every man of Judah and Jerusalem, and Jehoshaphat in their forefront, to go again to Jerusalem with joy; for Yahweh had made them to rejoice over their enemies.

Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 T hey came to Jerusalem with stringed instruments and harps and trumpets to Yahweh’s house.

И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29 T he fear of God was on all the kingdoms of the countries, when they heard that Yahweh fought against the enemies of Israel.

И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30 S o the realm of Jehoshaphat was quiet; for his God gave him rest all around.

И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31 J ehoshaphat reigned over Judah: he was thirty-five years old when he began to reign; and he reigned twenty-five years in Jerusalem: and his mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 H e walked in the way of Asa his father, and didn’t turn aside from it, doing that which was right in Yahweh’s eyes.

Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33 H owever the high places were not taken away; neither as yet had the people set their hearts to the God of their fathers.

Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, behold, they are written in the history of Jehu the son of Hanani, which is inserted in the book of the kings of Israel.

А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35 A fter this Jehoshaphat king of Judah joined himself with Ahaziah king of Israel. The same did very wickedly:

А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 a nd he joined himself with him to make ships to go to Tarshish; and they made the ships in Ezion Geber.

Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 T hen Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah prophesied against Jehoshaphat, saying, “Because you have joined yourself with Ahaziah, Yahweh has destroyed your works.” The ships were broken, so that they were not able to go to Tarshish.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.