1 T herefore, holy brothers, partakers of a heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our confession, Jesus;

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 w ho was faithful to him who appointed him, as also was Moses in all his house.

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 F or he has been counted worthy of more glory than Moses, because he who built the house has more honor than the house.

Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

4 F or every house is built by someone; but he who built all things is God.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 M oses indeed was faithful in all his house as a servant, for a testimony of those things which were afterward to be spoken,

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

6 b ut Christ is faithful as a Son over his house; whose house we are, if we hold fast our confidence and the glorying of our hope firm to the end.

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 T herefore, even as the Holy Spirit says, “Today if you will hear his voice,

Затова, както казва Светият Дух:

8 d on’t harden your hearts, as in the rebellion, like as in the day of the trial in the wilderness,

Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 w here your fathers tested me by proving me, and saw my deeds for forty years.

Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 T herefore I was displeased with that generation, and said, ‘They always err in their heart, but they didn’t know my ways;’

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 a s I swore in my wrath, ‘They will not enter into my rest.’”

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 B eware, brothers, lest perhaps there be in any one of you an evil heart of unbelief, in falling away from the living God;

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

13 b ut exhort one another day by day, so long as it is called “today”; lest any one of you be hardened by the deceitfulness of sin.

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 F or we have become partakers of Christ, if we hold fast the beginning of our confidence firm to the end:

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 w hile it is said, “Today if you will hear his voice, don’t harden your hearts, as in the rebellion.”

докато се казва:

16 F or who, when they heard, rebelled? No, didn’t all those who came out of Egypt by Moses?

Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 W ith whom was he displeased forty years? Wasn’t it with those who sinned, whose bodies fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 T o whom did he swear that they wouldn’t enter into his rest, but to those who were disobedient?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 W e see that they were not able to enter in because of unbelief.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.