1 W herefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 w ho was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 F or this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who hath builded the house hath more honour than the house.

Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

4 F or every house is builded by some man; but he that built all things is God.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 A nd Moses verily was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

6 b ut Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm unto the end.

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 W herefore (as the Holy Ghost saith, To day if ye will hear his voice,

Затова, както казва Светият Дух:

8 h arden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:

Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 w hen your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.

Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 W herefore I was grieved with that generation, and said, They do alway err in their heart; and they have not known my ways.

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 S o I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.)

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 T ake heed, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

13 B ut exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 F or we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence stedfast unto the end;

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 w hile it is said, To day if ye will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.

докато се казва:

16 F or some, when they had heard, did provoke: howbeit not all that came out of Egypt by Moses.

Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 B ut with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 A nd to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 S o we see that they could not enter in because of unbelief.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.