1 J esus went unto the mount of Olives.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 A nd early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.

И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 A nd the scribes and Pharisees brought unto him a woman taken in adultery; and when they had set her in the midst,

И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

4 t hey say unto him, Master, this woman was taken in adultery, in the very act.

Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 N ow Moses in the law commanded us, that such should be stoned: but what sayest thou?

А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 T his they said, tempting him, that they might have to accuse him. But Jesus stooped down, and with his finger wrote on the ground, as though he heard them not.

И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 S o when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.

8 A nd again he stooped down, and wrote on the ground.

И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 A nd they which heard it, being convicted by their own conscience, went out one by one, beginning at the eldest, even unto the last: and Jesus was left alone, and the woman standing in the midst.

А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 W hen Jesus had lifted up himself, and saw none but the woman, he said unto her, Woman, where are those thine accusers? hath no man condemned thee?

И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

11 S he said, No man, Lord. And Jesus said unto her, Neither do I condemn thee: go, and sin no more.

И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 T hen spake Jesus again unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in darkness, but shall have the light of life.

Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 T he Pharisees therefore said unto him, Thou bearest record of thyself; thy record is not true.

Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 J esus answered and said unto them, Though I bear record of myself, yet my record is true: for I know whence I came, and whither I go; but ye cannot tell whence I come, and whither I go.

Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 Y e judge after the flesh; I judge no man.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 A nd yet if I judge, my judgment is true: for I am not alone, but I and the Father that sent me.

И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.

17 I t is also written in your law, that the testimony of two men is true.

И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 I am one that bear witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 T hen said they unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father: if ye had known me, ye should have known my Father also.

Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 T hese words spake Jesus in the treasury, as he taught in the temple: and no man laid hands on him; for his hour was not yet come.

Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 T hen said Jesus again unto them, I go my way, and ye shall seek me, and shall die in your sins: whither I go, ye cannot come.

И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 T hen said the Jews, Will he kill himself? because he saith, Whither I go, ye cannot come.

Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 A nd he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.

И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for if ye believe not that I am he, ye shall die in your sins.

По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

25 T hen said they unto him, Who art thou? And Jesus saith unto them, Even the same that I said unto you from the beginning.

Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 I have many things to say and to judge of you: but he that sent me is true; and I speak to the world those things which I have heard of him.

Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 T hey understood not that he spake to them of the Father.

Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 T hen said Jesus unto them, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am he, and that I do nothing of myself; but as my Father hath taught me, I speak these things.

Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 A nd he that sent me is with me: the Father hath not left me alone; for I do always those things that please him.

И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 A s he spake these words, many believed on him.

Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 T hen said Jesus to those Jews which believed on him, If ye continue in my word, then are ye my disciples indeed;

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 a nd ye shall know the truth, and the truth shall make you free.

и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 T hey answered him, We be Abraham’s seed, and were never in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 J esus answered them, Verily, verily, I say unto you, Whosoever committeth sin is the servant of sin.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 A nd the servant abideth not in the house for ever: but the Son abideth ever.

А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 I f the Son therefore shall make you free, ye shall be free indeed.

Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 I know that ye are Abraham’s seed; but ye seek to kill me, because my word hath no place in you.

Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 I speak that which I have seen with my Father: and ye do that which ye have seen with your father.

Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 T hey answered and said unto him, Abraham is our father. Jesus saith unto them, If ye were Abraham’s children, ye would do the works of Abraham.

Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 B ut now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I have heard of God: this did not Abraham.

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 Y e do the deeds of your father. Then said they to him, We be not born of fornication; we have one Father, even God.

Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 J esus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I proceeded forth and came from God; neither came I of myself, but he sent me.

Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 W hy do ye not understand my speech? even because ye cannot hear my word.

Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Y e are of your father the devil, and the lusts of your father ye will do. He was a murderer from the beginning, and abode not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father of it.

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

45 A nd because I tell you the truth, ye believe me not.

А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 W hich of you convinceth me of sin? And if I say the truth, why do ye not believe me?

Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 H e that is of God heareth God’s words: ye therefore hear them not, because ye are not of God.

Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 T hen answered the Jews, and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a devil?

Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 J esus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye do dishonour me.

Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 A nd I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.

Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 V erily, verily, I say unto you, If a man keep my saying, he shall never see death.

Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 T hen said the Jews unto him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my saying, he shall never taste of death.

Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 A rt thou greater than our father Abraham, which is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 J esus answered, If I honour myself, my honour is nothing: it is my Father that honoureth me; of whom ye say, that he is your God:

Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 y et ye have not known him; but I know him: and if I should say, I know him not, I shall be a liar like unto you: but I know him, and keep his saying.

и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Y our father Abraham rejoiced to see my day: and he saw it, and was glad.

Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 T hen said the Jews unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?

Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?

58 J esus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I am.

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 T hen took they up stones to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple, going through the midst of them, and so passed by.

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,. ГЛАВА 9