1 A nd he entered again into the synagogue; and there was a man there which had a withered hand.

И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 A nd they watched him, whether he would heal him on the sabbath day; that they might accuse him.

И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 A nd he saith unto the man which had the withered hand, Stand forth.

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4 A nd he saith unto them, Is it lawful to do good on the sabbath days, or to do evil? to save life, or to kill? But they held their peace.

Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5 A nd when he had looked round about on them with anger, being grieved for the hardness of their hearts, he saith unto the man, Stretch forth thine hand. And he stretched it out: and his hand was restored whole as the other.

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6 A nd the Pharisees went forth, and straightway took counsel with the Herodians against him, how they might destroy him.

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

7 B ut Jesus withdrew himself with his disciples to the sea: and a great multitude from Galilee followed him, and from Judæa,

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8 a nd from Jerusalem, and from Idumæa, and from beyond Jordan; and they about Tyre and Sidon, a great multitude, when they had heard what great things he did, came unto him.

И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

9 A nd he spake to his disciples, that a small ship should wait on him because of the multitude, lest they should throng him.

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 F or he had healed many; insomuch that they pressed upon him for to touch him, as many as had plagues.

Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 A nd unclean spirits, when they saw him, fell down before him, and cried, saying, Thou art the Son of God.

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

12 A nd he straitly charged them that they should not make him known.

Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 A nd he goeth up into a mountain, and calleth unto him whom he would: and they came unto him.

След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

14 A nd he ordained twelve, that they should be with him, and that he might send them forth to preach,

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,

15 a nd to have power to heal sicknesses, and to cast out devils:

и да имат власт да изгонват бесове.

16 a nd Simon he surnamed Peter;

Определи: Симона, на когото даде и името Петър;

17 a nd James the son of Zebedee, and John the brother of James; and he surnamed them Boanerges, which is, The sons of thunder:

и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,

18 a nd Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James the son of Alphæus, and Thaddæus, and Simon the Canaanite,

и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

19 a nd Judas Iscariot, which also betrayed him: and they went into an house.

и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20 A nd the multitude cometh together again, so that they could not so much as eat bread.

И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 A nd when his friends heard of it, they went out to lay hold on him: for they said, He is beside himself.

А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 A nd the scribes which came down from Jerusalem said, He hath Beelzebub, and by the prince of the devils casteth he out devils.

И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 A nd he called them unto him, and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?

Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?

24 A nd if a kingdom be divided against itself, that kingdom cannot stand.

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 A nd if a house be divided against itself, that house cannot stand.

И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 A nd if Satan rise up against himself, and be divided, he cannot stand, but hath an end.

И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 N o man can enter into a strong man’s house, and spoil his goods, except he will first bind the strong man; and then he will spoil his house.

Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 V erily I say unto you, All sins shall be forgiven unto the sons of men, and blasphemies wherewith soever they shall blaspheme:

Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29 b ut he that shall blaspheme against the Holy Ghost hath never forgiveness, but is in danger of eternal damnation:

но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 B ecause they said, He hath an unclean spirit.

Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

31 T here came then his brethren and his mother, and, standing without, sent unto him, calling him.

Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.

32 A nd the multitude sat about him, and they said unto him, Behold, thy mother and thy brethren without seek for thee.

А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 A nd he answered them, saying, Who is my mother, or my brethren?

И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

34 A nd he looked round about on them which sat about him, and said, Behold my mother and my brethren!

И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 F or whosoever shall do the will of God, the same is my brother, and my sister, and mother.

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.