1 K eep not thou silence, O God: hold not thy peace, and be not still, O God.

(По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

2 F or, lo, thine enemies make a tumult: and they that hate thee have lifted up the head.

Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.

3 T hey have taken crafty counsel against thy people, and consulted against thy hidden ones.

Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.

4 T hey have said, Come, and let us cut them off from being a nation; that the name of Israel may be no more in remembrance.

Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.

5 F or they have consulted together with one consent: they are confederate against thee:

Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -

6 t he tabernacles of Edom, and the Ishmaelites; of Moab, and the Hagarenes;

Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните.

7 G ebal, and Ammon, and Amalek; the Philistines with the inhabitants of Tyre;

Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;

8 A ssur also is joined with them: they have holpen the children of Lot. Selah.

Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

9 D o unto them as unto the Midianites; as to Sisera, as to Jabin, at the brook of Kison:

Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Якова при потока Кисон,

10 w hich perished at Endor: they became as dung for the earth.

Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.

11 M ake their nobles like Oreb, and like Zeeb: yea, all their princes as Zebah, and as Zalmunna:

Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,

12 w ho said, Let us take to ourselves the houses of God in possession.

Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

13 O my God, make them like a wheel; as the stubble before the wind.

Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.

14 A s the fire burneth a wood, and as the flame setteth the mountains on fire;

Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.

15 s o persecute them with thy tempest, and make them afraid with thy storm.

Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.

16 F ill their faces with shame; that they may seek thy name, O Lord.

Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.

17 L et them be confounded and troubled for ever; yea, let them be put to shame, and perish:

Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,

18 t hat men may know that thou, whose name alone is JEHOVAH, art the most high over all the earth.

За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.