1 T hen we turned, and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as the Lord spake unto me: and we compassed mount Seir many days.

Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

2 A nd the Lord spake unto me, saying,

После Господ ми говори казвайки:

3 Y e have compassed this mountain long enough: turn you northward.

Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.

4 A nd command thou the people, saying, Ye are to pass through the coast of your brethren the children of Esau, which dwell in Seir; and they shall be afraid of you: take ye good heed unto yourselves therefore:

И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

5 m eddle not with them; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot breadth; because I have given mount Seir unto Esau for a possession.

да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

6 Y e shall buy meat of them for money, that ye may eat; and ye shall also buy water of them for money, that ye may drink.

С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;

7 F or the Lord thy God hath blessed thee in all the works of thy hand: he knoweth thy walking through this great wilderness: these forty years the Lord thy God hath been with thee; thou hast lacked nothing.

защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 A nd when we passed by from our brethren the children of Esau, which dwelt in Seir, through the way of the plain from Elath, and from Ezion-gaber, we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.

Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 A nd the Lord said unto me, Distress not the Moabites, neither contend with them in battle: for I will not give thee of their land for a possession; because I have given Ar unto the children of Lot for a possession.

Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 T he Emims dwelt therein in times past, a people great, and many, and tall, as the Anakims;

(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

11 w hich also were accounted giants, as the Anakims; but the Moabites call them Emims.

И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.

12 T he Horims also dwelt in Seir beforetime; but the children of Esau succeeded them, when they had destroyed them from before them, and dwelt in their stead; as Israel did unto the land of his possession, which the Lord gave unto them.

Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

13 N ow rise up, said I, and get you over the brook Zered. And we went over the brook Zered.

Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 A nd the space in which we came from Kadesh-barnea, until we were come over the brook Zered, was thirty and eight years; until all the generation of the men of war were wasted out from among the host, as the Lord sware unto them.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

15 F or indeed the hand of the Lord was against them, to destroy them from among the host, until they were consumed.

Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 S o it came to pass, when all the men of war were consumed and dead from among the people,

А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,

17 t hat the Lord spake unto me, saying,

Господ ми говори казвайки:

18 T hou art to pass over through Ar, the coast of Moab, this day:

Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

19 a nd when thou comest nigh over against the children of Ammon, distress them not, nor meddle with them: for I will not give thee of the land of the children of Ammon any possession; because I have given it unto the children of Lot for a possession.

и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( That also was accounted a land of giants: giants dwelt therein in old time; and the Ammonites call them Zamzummims;

(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;

21 a people great, and many, and tall, as the Anakims; but the Lord destroyed them before them; and they succeeded them, and dwelt in their stead:

люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

22 a s he did to the children of Esau, which dwelt in Seir, when he destroyed the Horims from before them; and they succeeded them, and dwelt in their stead even unto this day:

за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;

23 a nd the Avims which dwelt in Hazerim, even unto Azzah, the Caphtorims, which came forth out of Caphtor, destroyed them, and dwelt in their stead.)

и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

24 R ise ye up, take your journey, and pass over the river Arnon: behold, I have given into thine hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land: begin to possess it, and contend with him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

25 T his day will I begin to put the dread of thee and the fear of thee upon the nations that are under the whole heaven, who shall hear report of thee, and shall tremble, and be in anguish because of thee.

Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 A nd I sent messengers out of the wilderness of Kedemoth unto Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 L et me pass through thy land: I will go along by the high way, I will neither turn unto the right hand nor to the left.

Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

28 T hou shalt sell me meat for money, that I may eat; and give me water for money, that I may drink: only I will pass through on my feet;

С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,

29 ( as the children of Esau which dwell in Seir, and the Moabites which dwell in Ar, did unto me;) until I shall pass over Jordan into the land which the Lord our God giveth us.

(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

30 B ut Sihon king of Heshbon would not let us pass by him: for the Lord thy God hardened his spirit, and made his heart obstinate, that he might deliver him into thy hand, as appeareth this day.

Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 A nd the Lord said unto me, Behold, I have begun to give Sihon and his land before thee: begin to possess, that thou mayest inherit his land.

А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 T hen Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33 A nd the Lord our God delivered him before us; and we smote him, and his sons, and all his people.

И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

34 A nd we took all his cities at that time, and utterly destroyed the men, and the women, and the little ones, of every city, we left none to remain:

В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

35 o nly the cattle we took for a prey unto ourselves, and the spoil of the cities which we took.

Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

36 F rom Aroer, which is by the brink of the river of Arnon, and from the city that is by the river, even unto Gilead, there was not one city too strong for us: the Lord our God delivered all unto us:

От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

37 o nly unto the land of the children of Ammon thou camest not, nor unto any place of the river Jabbok, nor unto the cities in the mountains, nor unto whatsoever the Lord our God forbad us.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.