1 ¶ Y Jesús se fue al monte de las Olivas.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 Y por la mañana volvió al Templo, y todo el pueblo vino a él; y sentado él, les enseñaba.

И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 E ntonces los escribas y los fariseos le traen una mujer tomada en adulterio; y poniéndola en medio,

И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

4 l e dicen: Maestro, esta mujer ha sido tomada en el mismo hecho, adulterando;

Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 y en la ley Moisés nos mandó apedrear a las tales. Tú pues, ¿qué dices?

А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 M as esto decían tentándole, para poder acusarle. Pero Jesús, inclinado hacia abajo, escribía en tierra con el dedo.

И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 Y como perseveraban preguntándole, se enderezó, y les dijo: El que de vosotros esté sin pecado, sea el primero en arrojar la piedra contra ella.

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.

8 Y volviéndose a inclinar hacia abajo, escribía en tierra.

И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 O yendo pues ellos esto (redargüidos de la conciencia), se salían uno a uno, comenzando desde los más viejos (hasta los postreros), y quedó solo Jesús, y la mujer que estaba en medio.

А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 Y enderezándose Jesús, y no viendo a nadie más que a la mujer, le dijo: ¿Mujer, dónde están los que te acusaban? ¿Ninguno te ha condenado?

И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

11 Y ella dijo: Señor, ninguno. Entonces Jesús le dijo: Ni yo te condeno; vete, y no peques más.

И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 ¶ Y les habló Jesús otra vez, diciendo: YO SOY la luz del mundo; el que me sigue, no andará en tinieblas, mas tendrá la luz de la vida.

Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 E ntonces los fariseos le dijeron: Tú de ti mismo das testimonio; tu testimonio no es verdadero.

Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 R espondió Jesús, y les dijo: Aunque yo doy testimonio de mí mismo, mi testimonio es verdadero, porque sé de dónde he venido y a dónde voy; mas vosotros no sabéis de dónde vengo, y a dónde voy.

Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 V osotros según la carne juzgáis; mas yo no juzgo a nadie.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 Y si yo juzgo, mi juicio es verdadero; porque no soy solo, sino yo y el que me envió, el Padre.

И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.

17 Y en vuestra ley está escrito que el testimonio de dos hombres es verdadero.

И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Y O SOY el que doy testimonio de mí mismo, y da testimonio de mí el que me envió, el Padre.

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Y le decían: ¿Dónde está tu Padre? Respondió Jesús: Ni a mí me conocéis, ni a mi Padre; si a mí me conocierais, a mi Padre también conoceríais.

Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 E stas palabras habló Jesús en el lugar de las limosnas, enseñando en el Templo; y nadie le prendió; porque aún no había venido su hora.

Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 ¶ Y les dijo otra vez Jesús: Yo me voy, y me buscaréis, mas en vuestro pecado moriréis; a donde yo voy, vosotros no podéis venir.

И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 D ecían entonces los judíos: ¿Se ha de matar a sí mismo, que dice: A donde yo voy, vosotros no podéis venir?

Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 Y les decía: Vosotros sois de abajo, yo soy de arriba; vosotros sois de este mundo, yo no soy de este mundo.

И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 P or eso os dije que moriréis en vuestros pecados; porque si no creyereis que YO SOY, en vuestros pecados moriréis.

По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

25 Y le decían: ¿Tú quién eres? Entonces Jesús les dijo: El que al principio también os he dicho.

Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 M uchas cosas tengo que decir y juzgar de vosotros; mas el que me envió, es verdadero; y yo, lo que he oído de él, esto hablo en el mundo.

Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 P ero no entendieron que él les hablaba del Padre.

Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 L es dijo pues, Jesús: Cuando levantareis al Hijo del hombre, entonces entenderéis que YO SOY, y que nada hago de mí mismo; mas como mi Padre me enseñó, esto hablo.

Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 P orque el que me envió, conmigo está; no me ha dejado solo el Padre; porque yo, lo que a él agrada, hago siempre.

И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 H ablando él estas cosas, muchos creyeron en él.

Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 ¶ Y decía Jesús a los judíos que le habían creído: Si vosotros permane-ciéreis en mi palabra, seréis verdaderamente mis discípulos;

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 y conoceréis la Verdad, y la Verdad os libertará.

и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Y le respondieron: Simiente de Abraham somos, y jamás servimos a nadie, ¿cómo dices tú: Seréis libres?

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 J esús les respondió: De cierto, de cierto os digo, que todo aquel que hace pecado, es siervo de pecado.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 Y el siervo no permanece en casa para siempre; mas el hijo permanece para siempre.

А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 A sí que, si el Hijo os libertare, seréis verdaderamente libres.

Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 S é que sois simiente de Abraham, mas procuráis matarme, porque mi palabra no cabe en vosotros.

Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 ¶ Yo, lo que he visto con mi Padre, hablo; y vosotros lo que habéis visto con vuestro padre, hacéis.

Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 R espondieron y le dijeron: Nuestro padre es Abraham. Les dice Jesús: Si fuerais hijos de Abraham, las obras de Abraham haríais.

Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 P ero ahora procuráis matarme, hombre que os he hablado la verdad, la cual he oído de Dios; no hizo esto Abraham.

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 V osotros hacéis las obras de vuestro padre. Le dijeron entonces: Nosotros no somos nacidos de fornicación; un padre tenemos, que es Dios.

Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 J esús entonces les dijo: Si vuestro padre fuera Dios, ciertamente me amaríais; porque yo de Dios he salido, y he venido; que no he venido de mí mismo, mas él me envió.

Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 ¿ Por qué no reconocéis mi lenguaje? Porque no podéis oír mi palabra.

Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 V osotros de vuestro padre el diablo sois, y los deseos de vuestro padre queréis cumplir. El, homicida ha sido desde el principio, y no permaneció en la verdad, porque no hay verdad en él. Cuando habla mentira, de suyo habla; porque es mentiroso, y padre de mentira.

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

45 Y porque yo digo Verdad, no me creéis.

А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 ¶ ¿Quién de vosotros me redarguye de pecado? Si digo verdad, ¿por qué vosotros no me creéis?

Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 E l que es de Dios, las palabras de Dios oye; por esto no las oís vosotros, porque no sois de Dios.

Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 R espondieron entonces los judíos, y le dijeron: ¿No decimos bien nosotros, que tú eres samaritano, y tienes demonio?

Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 R espondió Jesús: Yo no tengo demonio, antes honro a mi Padre; y vosotros me habéis deshonrado.

Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 Y no busco mi gloria; hay quien la busca, y juzga.

Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 ¶ De cierto, de cierto os digo, que el que guardare mi palabra, no verá muerte para siempre.

Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 E ntonces los judíos le dijeron: Ahora conocemos que tienes demonio. Abraham murió, y los profetas, ¿y tú dices: El que guardare mi palabra, no gustará muerte para siempre?

Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 ¿ Eres tú mayor que nuestro padre Abraham, el cual murió? Y los profetas murieron; ¿quién te haces?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 R espondió Jesús: Si yo me glorifico a mí mismo, mi gloria es nada; mi Padre es el que me glorifica, el que vosotros decís que es vuestro Dios;

Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 y no le conocéis: mas yo le conozco; y si dijere que no le conozco, seré como vosotros mentiroso, mas le conozco, y guardo su palabra.

и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 A braham vuestro padre se gozó por ver mi día; y lo vio, y se gozó.

Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 L e dijeron entonces los judíos: Aún no tienes cincuenta años, ¿y has visto a Abraham?

Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?

58 L es dijo Jesús: De cierto, de cierto os digo: Antes que Abraham fuera, YO SOY.

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 T omaron entonces piedras para tirarle; mas Jesús se encubrió, y salió del Templo; y atravesando por en medio de ellos, se fue.

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,. ГЛАВА 9