1 M i aliento está corrompido, mis días son cortados, y me está aparejado el sepulcro.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 Y a no hay conmigo sino escarnecedores, en cuyas amarguras se detienen mis ojos.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 P on ahora, dame fianzas contigo; ¿quién tocará ahora mi mano?

Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

4 P orque a éstos has tú escondido su corazón de entendimiento; por tanto, no los ensalzarás.

Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

5 E l que denuncia lisonjas a su prójimo, los ojos de sus hijos desfallezcan.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 E l me ha puesto por refrán de los pueblos, y delante de ellos he sido como tamboril.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 Y mis ojos se oscurecieron de desabrimiento, y todos mis pensamientos han sido como sombra.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 L os rectos se maravillarán de esto, y el inocente se despertará contra el hipócrita.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 E l justo retendrá su carrera, y el limpio de manos aumentará la fuerza.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 ¶ Pero volved todos vosotros, y venid ahora, que no hallaré entre vosotros sabio.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 M is días se pasaron, y mis pensamientos fueron arrancados, los designios de mi corazón.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 M e pusieron la noche por día, y la luz se acorta delante de las tinieblas.

Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 S i yo espero, el Seol es mi casa; en las tinieblas hice mi cama.

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 A la huesa tengo dicho: Mi padre eres tú; a los gusanos: Mi madre y mi hermano.

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 ¿ Dónde pues estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza ¿quién la verá?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 A los rincones del Seol descenderán, y juntamente descansarán en el polvo.

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.