1 A cuérdate, oh SEÑOR, de lo que nos ha sucedido. Ve y mira nuestro oprobio.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 H uérfanos somos sin padre; nuestras madres son como viudas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 N uestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 P ersecución padecemos sobre nuestra cerviz; nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 A l egipcio y al asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S iervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien nos librara de su mano.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 C on peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante de la espada del desierto.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 N uestra piel se ennegreció como un horno a causa del ardor del hambre.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 V iolaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 A los príncipes colgaron con su mano; no respetaron el rostro de los ancianos.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 L levaron los jóvenes a moler, y los niños desfallecieron en la leña.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 L os ancianos cesaron de la puerta, los jóvenes de sus canciones.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 C esó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 C ayó la corona de nuestra cabeza. ¡Ay ahora de nosotros! Porque pecamos.

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P or esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestro ojos,

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 P or el Monte de Sion que está asolado; zorras andan en él.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 M as tú, SEÑOR, permanecerás para siempre; tu trono de generación en generación.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ¿ Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 V uélvenos, oh SEÑOR, a ti, y nos volveremos; renueva nuestros días como al principio.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 P orque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.