1 Y respondió Job y dijo:

А Иов в отговор рече: -

2 ¡ Oh, si pesaren al justo mi queja y mi tormento, y se alzaren igualmente en balanza!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

3 P orque mi tormento pesaría más que la arena del mar; y por tanto mis palabras son tragadas.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 P orque las saetas del Todopoderoso están en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu; y terrores de Dios me combaten.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 ¿ Acaso gime el asno montés junto a la hierba? ¿Muge el buey junto a su pasto?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6 ¿ Por ventura se comerá lo desabrido sin sal? ¿O habrá gusto en la clara del huevo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 L as cosas que mi alma no quería tocar antes, ahora por los dolores son mi comida.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 ¡ Quién me diera que viniera mi petición, y que Dios me diera lo que espero;

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 y que quisiera Dios quebrantarme; y que soltara su mano, y me despedazare!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Y en esto crecería aún consolación, si me asare con dolor sin haber misericordia; no que haya contradicho las palabras del que es Santo.

Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 ¿ Cuál es mi fortaleza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para dilatar mi vida?

Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 ¿ Es mi fortaleza la de las piedras? O mi carne, ¿es de acero?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 ¿ No me ayudo cuanto puedo, y con todo eso el poder me falta del todo?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 ¶ El atribulado merece recibir misericordia de su compañero; pero se ha abandonado el temor del Omnipotente.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 M is hermanos me han mentido como arroyo; se pasaron como las riberas impetuosas,

Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 q ue están escondidas por la helada, y encubiertas con nieve.

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Q ue al tiempo del calor son deshechas, y calentándose, desaparecen de su lugar;

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 a pártanse de las sendas de su camino, suben en vano y se pierden.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 L as miraron los caminantes de Temán, los caminantes de Sabá esperaron en ellas;

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 p ero fueron avergonzados por su esperanza; porque vinieron hasta ellas, y se hallaron confusos.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 A hora ciertamente vosotros sois como ellas; que habéis visto el tormento, y teméis.

Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 ¿ Os he dicho yo: Traedme, y pagad por mí de vuestra hacienda;

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 y libradme de la mano del angustiador, y rescatadme del poder de los violentos?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 E nseñadme, y yo callaré; y hacedme entender en qué he errado.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 ¡ Cuán fuertes son las palabras de rectitud! Mas ¿qué reprende el argumento de vosotros?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 ¿ No estáis pensando las palabras para reprender, y echáis al viento palabras perdidas?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 T ambién os arrojáis sobre el huérfano, y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 A hora pues, si queréis, mirad en mí, y ved si mentiré delante de vosotros.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 T ornad ahora, y no haya iniquidad; volved aún a mirar por mi justicia en esto.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 S i hay iniquidad en mi lengua; o si mi paladar no discierne los tormentos.

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?