1 I ov a luat cuvîntul şi a zis:

А Иов в отговор рече: -

2 O h! de ar fi cu putinţă să mi se cîntărească durerea, şi să mi se pună toate nenorocirile în cumpănă,

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

3 a r fi mai grele decît nisipul mării: de aceea îmi merg cuvintele pînă la nebunie!

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 C ăci săgeţile Celui Atotputernic m'au străpuns, sufletul meu le suge otrava, şi groază Domnului bagă fiori în mine!

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 S biară măgarul sălbatec cînd are verdeaţă? Mugeşte boul cînd are de mîncare?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6 P oţi mînca ce -i fără gust şi fără sare? Are vreun gust albuşul unui ou?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 O rice lucru de care aş vrea să nu m'ating, acela -i hrana mea, fie cît de greţoasă ea!

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 O , de mi s'ar asculta dorinţa, şi de mi-ar împlini Dumnezeu nădejdea!

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 D e ar vrea Dumnezeu să mă zdrobească, întindă-Şi mîna şi să mă prăpădească!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Î mi va rămînea măcar această mîngîiere, această bucurie în durerile cu cari mă copleşeşte: că niciodată n'am călcat poruncile Celui Sfînt.

Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 L a ce să mai nădăjduiesc cînd nu mai pot? La ce să mai aştept, cînd sfîrşitul se ştie?

Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 T ăria mea oare este o tărie de piatră? Trupul meu e de aramă?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 N u sînt eu lipsit de ajutor, şi n'a fugit mîntuirea de mine?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 C el ce sufere are drept la mila prietenului, chiar dacă părăseşte frica de Cel Atot puternic.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 F raţii mei s'au arătat înşelători ca un pîrîu, ca albia pîraielor cari trec.

Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 U n sloi le turbură cursul, zăpada se îngrămădeşte pe ele;

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 v ine arşiţa vremii şi seacă, vine căldura soarelui, şi li se usucă albia.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 C ete de călători se abat din drumul lor, se cufundă în pustie, şi pier.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 C etele celor din Tema se uită ţintă la ele, călătorii din Seba sînt plini de nădejde cînd le văd.

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 D ar rămîn înşelaţi în nădejdea lor, rămîn uimiţi cînd ajung la ele.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 A şa sînteţi şi voi acum pentru mine. Voi îmi vedeţi necazul, şi vă îngroziţi!

Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 V 'am zis eu oare:, Daţi-mi ceva, cheltuiţi din averile voastre pentru mine,

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 s căpaţi-mă din mîna vrăjmaşului, răscumpăraţi-mă din mîna celor răi?`

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Î nvăţaţi-mă, şi voi tăcea; faceţi-mă să înţeleg în ce am păcătuit.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 O cît de înduplecătoare sînt cuvintele adevărului! Dar ce dovedesc mustrările voastre?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 V reţi să mă mustraţi pentru tot ce am zis, şi să nu vedeţi decît vînt în cuvintele unui desnădăjduit?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 V oi năpăstuiţi pe orfan, prigoniţi pe prietenul vostru.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 U itaţi-vă la mine, vă rog! Doar nu voi minţi în faţă!

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 Î ntoarceţi-vă, nu fiţi nedrepţi; întoarceţi-vă, şi mărturisiţi că sînt nevinovat!

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 E ste vreo nelegiuire pe limba mea, şi nu deosebeşte gura mea ce este rău?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?