1 F iule, dacă te-ai pus chezaş pentru aproapele tău, dacă te-ai prins pentru altul,

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2 d acă eşti legat prin făgăduinţa gurii tale, dacă eşti prins de cuvintele gurii tale,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 f ă totuş lucrul acesta, fiule: desleagă-te, căci ai căzut în mîna aproapelui tău! De aceea du-te, aruncă-te cu faţa la pămînt, şi stăruieşte de el.

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 N u da somn ochilor tăi, nici aţipire pleoapelor tale!

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 S capă din mîna lui cum scapă căprioara din mîna vînătorului, şi ca pasărea din mîna păsărarului...

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6 D u-te la furnică, leneşule; uită-te cu băgare de seamă la căile ei, şi înţelepţeşte-te!

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 E a n'are nici căpetenie, nici priveghetor, nici stăpîn;

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 t otuş îşi pregăteşte hrana vara, şi strînge de ale mîncării în timpul secerişului.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

9 P înă cînd vei sta culcat, leneşule? Cînd te vei scula din somnul tău?

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 S ă mai dormi puţin, să mai aţipeşti puţin, să mai încrucişezi puţin mînile ca să dormi!...

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Ş i sărăcia vine peste tine, ca un hoţ, şi lipsa, ca un om înarmat.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 O mul de nimic, omul nelegiuit, umblă cu neadevărul în gură,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 c lipeşte din ochi, dă din picior, şi face semne cu degetele.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 R ăutatea este în inima lui, urzeşte lucrurile rele într'una, şi stîrneşte certuri.

Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 D e aceea nimicirea îi va veni pe neaşteptate; va fi zdrobit deodată, şi fără leac.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Ş ase lucruri urăşte Domnul, şi chiar şapte Îi sînt urîte:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 o chii trufaşi, limba mincinoasă, mînile... cari varsă sînge nevinovat,

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 i nima care urzeşte planuri nelegiuite, picioarele cari aleargă repede la rău,

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 m artorul mincinos, care spune minciuni, şi cel ce stîrneşte certuri între fraţi.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 F iule, păzeşte sfaturile tatălui tău, şi nu lepăda învăţătura mamei tale:

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 l eagă-le necurmat la inimă, atîrnă-le de gît.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 E le te vor însoţi în mersul tău, te vor păzi în pat, şi îţi vor vorbi la deşteptare!

Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 C ăci sfatul este o candelă, învăţătura este o lumină, iar îndemnul şi mustrarea sînt calea vieţii.

Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 E le te vor feri de femeia stricată, de limba ademenitoare a celei străine.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 N 'o pofti în inima ta pentru frumuseţa ei, şi nu te lăsa ademenit de pleoapele ei.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 C ăci pentru o femeie curvă, omul ajunge de nu mai rămîne decît cu o bucată de pîne, şi femeia măritată întinde... o cursă unui suflet scump.

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 P oate cineva să ia foc în sîn, fără să i se aprindă hainele?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 S au poate merge cineva pe cărbuni aprinşi, fără să -i ardă picioarele?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 T ot aşa este şi cu cel ce se duce la nevasta aproapelui său: ori cine se atinge de ea nu va rămînea nepedepsit.

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 H oţul nu este urgisit cînd fură ca să-şi potolească foamea, căci îi este foame;

Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 Ş i dacă este prins, trebuie să dea înapoi înşeptit, să dea chiar tot ce are în casă.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 D ar cel ce preacurveşte cu o femeie este un om fără minte, singur îşi pierde viaţa cine face aşa.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 N u va avea decît rană şi ruşine, şi ocara nu i se va şterge.

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 C ăci gelozia înfurie pe un bărbat, şi n'are milă în ziua răzbunării;

Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 n u se uită la niciun preţ de răscumpărare, şi nu se lasă înduplecat nici chiar de cel mai mare dar.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.