1 С ине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2 Т и си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 З атова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 Н е давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 Д огдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6 И ди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 К ойто, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 П риготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

9 Д о кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 О ще малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Т ака ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 Н амигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 К ойто има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 З атова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Ш ест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Н адменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 С ърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Н еверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 С ине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 В ържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 К огато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 З ащото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 З а да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Д а не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 З ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 М оже ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Т ака е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 Д ори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 О ня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Б иене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 З ащото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Н е ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.