1 И стина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

3 Н ему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 К огато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

6 Т ази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 Т огава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

8 В сички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 А з съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 К радецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

11 А з съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

12 К ойто е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 Т ой бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

14 А з съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

15 с ъщо както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 З атова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

18 Н икой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19 П оради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

20 М нозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

21 Д руги казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;

23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

24 М ежду това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

25 И сус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

26 Н о вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 М оите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 О тец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

30 А з и Отец едно сме.

31 Ю деите пак взеха камъни за да го убият.

32 И сус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

33 Ю деите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 И сус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: +Аз рекох, богове сте вие+?

35 А ко са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 т о на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 А ко не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 н о ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

39 П ак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40 И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

42 И там мнозина повярваха в Него. ГЛАВА 11