1 ( 21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

2 ( 22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

3 ( 23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 ( 24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 ( 25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

6 ( 26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

7 ( 27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 ( 28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 ( 29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 ( 30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.

11 ( 31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 ( 32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 ( 33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

14 ( 34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 ( 35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 ( 36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 ( 37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 ( 38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.