1 ( По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.

2 К ой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

3 Б лажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;

5 З а да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

9 С мъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11 В одите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

12 Т огава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

13 Н о скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

14 Н о се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

16 С ъщо и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

17 З емята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19 Т е направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20 Т ака размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

21 З абравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

22 Ч удесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

24 Д ори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

26 З атова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

28 Т оже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33 З ащото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

34 П ри това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

35 Н о се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

36 Т ъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

37 Д а! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

39 Т ака те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

40 З атова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

41 П редаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

42 Н еприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

43 М ного пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.

44 В ъпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;

45 С помни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

46 Т оже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

47 И збави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

48 Б лагословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.