1 ( По слав. 61). За първия певец, по Едутуна. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

2 С амо Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

3 Д о кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите като наведена стена и разклатен плет?

4 С ъветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

5 Н о ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.

6 С амо Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8 У повавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

9 Н аистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.

10 Н е уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

11 Е дно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,

12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.