1 М ожеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 М ожеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 Щ е отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 Щ е направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 М ожеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

6 Д ружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 М ожеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 Т ури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

9 Е то, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 Н яма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 К ой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

12 Н яма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

13 К ой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

14 К ой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 Т ой се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16 Е дната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 П рилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 К огато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 И з устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 И з ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 Д ишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

22 Н а врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

23 П ластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 С ърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 К огато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 М ечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 Т ой счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 С трелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 С опи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 К ато остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

31 П рави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 О ставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 Н а земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 Т ой изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.