1 М ожеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

Canst thou draw out leviathan with a fishhook? Or press down his tongue with a cord?

2 М ожеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

Canst thou put a rope into his nose? Or pierce his jaw through with a hook?

3 Щ е отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

Will he make many supplications unto thee? Or will he speak soft words unto thee?

4 Щ е направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

Will he make a covenant with thee, That thou shouldest take him for a servant for ever?

5 М ожеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

Wilt thou play with him as with a bird? Or wilt thou bind him for thy maidens?

6 Д ружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

Will the bands of fishermen make traffic of him? Will they part him among the merchants?

7 М ожеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

Canst thou fill his skin with barbed irons, Or his head with fish-spears?

8 Т ури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

Lay thy hand upon him; Remember the battle, and do so no more.

9 Е то, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

Behold, the hope of him is in vain: Will not one be cast down even at the sight of him?

10 Н яма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

None is so fierce that he dare stir him up; Who then is he that can stand before me?

11 К ой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

Who hath first given unto me, that I should repay him? Whatsoever is under the whole heaven is mine.

12 Н яма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

I will not keep silence concerning his limbs, Nor his mighty strength, nor his goodly frame.

13 К ой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

Who can strip off his outer garment? Who shall come within his jaws?

14 К ой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

Who can open the doors of his face? Round about his teeth is terror.

15 Т ой се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

His strong scales are his pride, Shut up together as with a close seal.

16 Е дната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

One is so near to another, That no air can come between them.

17 П рилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

They are joined one to another; They stick together, so that they cannot be sundered.

18 К огато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

His sneezings flash forth light, And his eyes are like the eyelids of the morning.

19 И з устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

Out of his mouth go burning torches, And sparks of fire leap forth.

20 И з ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

Out of his nostrils a smoke goeth, As of a boiling pot and burning rushes.

21 Д ишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

His breath kindleth coals, And a flame goeth forth from his mouth.

22 Н а врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

In his neck abideth strength, And terror danceth before him.

23 П ластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

The flakes of his flesh are joined together: They are firm upon him; they cannot be moved.

24 С ърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

His heart is as firm as a stone; Yea, firm as the nether millstone.

25 К огато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

When he raiseth himself up, the mighty are afraid: By reason of consternation they are beside themselves.

26 М ечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

If one lay at him with the sword, it cannot avail; Nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.

27 Т ой счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

He counteth iron as straw, And brass as rotten wood.

28 С трелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

The arrow cannot make him flee: Sling-stones are turned with him into stubble.

29 С опи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

Clubs are counted as stubble: He laugheth at the rushing of the javelin.

30 К ато остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

His underparts are like sharp potsherds: He spreadeth as it were a threshing-wain upon the mire.

31 П рави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

He maketh the deep to boil like a pot: He maketh the sea like a pot of ointment.

32 О ставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

He maketh a path to shine after him; One would think the deep to be hoary.

33 Н а земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

Upon earth there is not his like, That is made without fear.

34 Т ой изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.

He beholdeth everything that is high: He is king over all the sons of pride.