1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Then answered Zophar the Naamathite, and said,

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Therefore do my thoughts give answer to me, Even by reason of my haste that is in me.

3 Ч ух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

I have heard the reproof which putteth me to shame; And the spirit of my understanding answereth me.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Knowest thou not this of old time, Since man was placed upon earth,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

That the triumphing of the wicked is short, And the joy of the godless but for a moment?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Though his height mount up to the heavens, And his head reach unto the clouds;

7 П ак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

Yet he shall perish for ever like his own dung: They that have seen him shall say, Where is he?

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

He shall fly away as a dream, and shall not be found: Yea, he shall be chased away as a vision of the night.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

The eye which saw him shall see him no more; Neither shall his place any more behold him.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

His children shall seek the favor of the poor, And his hands shall give back his wealth.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

His bones are full of his youth, But it shall lie down with him in the dust.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Though wickedness be sweet in his mouth, Though he hide it under his tongue,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

Though he spare it, and will not let it go, But keep it still within his mouth;

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

Yet his food in his bowels is turned, It is the gall of asps within him.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

He hath swallowed down riches, and he shall vomit them up again; God will cast them out of his belly.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

He shall suck the poison of asps: The viper's tongue shall slay him.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

He shall not look upon the rivers, The flowing streams of honey and butter.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

That which he labored for shall he restore, and shall not swallow it down; According to the substance that he hath gotten, he shall not rejoice.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

For he hath oppressed and forsaken the poor; He hath violently taken away a house, and he shall not build it up.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Because he knew no quietness within him, He shall not save aught of that wherein he delighteth.

21 П онеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

There was nothing left that he devoured not; Therefore his prosperity shall not endure.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

In the fulness of his sufficiency he shall be in straits: The hand of every one that is in misery shall come upon him.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

When he is about to fill his belly, God will cast the fierceness of his wrath upon him, And will rain it upon him while he is eating.

24 К огато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

He shall flee from the iron weapon, And the bow of brass shall strike him through.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

He draweth it forth, and it cometh out of his body; Yea, the glittering point cometh out of his gall: Terrors are upon him.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

All darkness is laid up for his treasures: A fire not blown by man shall devour him; It shall consume that which is left in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

The heavens shall reveal his iniquity, And the earth shall rise up against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

The increase of his house shall depart; His goods shall flow away in the day of his wrath.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

This is the portion of a wicked man from God, And the heritage appointed unto him by God.