1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Entonces Zofar, el Naamatita respondió:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

“Por esto mis pensamientos me hacen responder, A causa de mi inquietud interior.

3 Ч ух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

He escuchado la reprensión que me insulta, Y el espíritu de mi entendimiento me hace responder.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

¿Acaso sabes esto, que desde la antigüedad, Desde que el hombre fue puesto sobre la tierra,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Es breve el júbilo de los malvados, Y un instante dura la alegría del impío ?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Aunque su orgullo llegue a los cielos, Y su cabeza toque las nubes,

7 П ак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

Como su propio estiércol perece para siempre; Los que lo han visto dirán: ‘¿Dónde está ?’

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Huye como un sueño, y no lo pueden encontrar, Y como visión nocturna es ahuyentado.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

El ojo que lo veía, ya no lo ve, Y su lugar no lo contempla más.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Sus hijos favorecen a los pobres, Y sus manos devuelven sus riquezas.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Sus huesos están llenos de vigor juvenil, Pero yacen con él en el polvo.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Aunque el mal sea dulce en su boca, Y lo oculte bajo su lengua,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

aunque lo desee y no lo deje ir, Sino que lo retenga en su paladar,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

Con todo la comida en sus entrañas se transforma En veneno de cobras dentro de él.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Traga riquezas, Pero las vomitará; De su vientre se las hará echar Dios.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Chupa veneno de cobras, Lengua de víbora lo mata.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

No mira a los arroyos, A los ríos que fluyen miel y cuajada.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Devuelve lo que ha ganado, No lo puede tragar; En cuanto a las riquezas de su comercio, No las puede disfrutar.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Pues ha oprimido y abandonado a los pobres; Se ha apoderado de una casa que no construyó.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Porque no conoció quietud en su interior, No retiene nada de lo que desea.

21 П онеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Nada le quedó por devorar, Por eso no dura su prosperidad.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

En la plenitud de su abundancia estará en estrechez; La mano de todo el que sufre vendrá contra él.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Cuando llene su vientre, Dios enviará contra él el ardor de Su ira Y la hará llover sobre él mientras come.

24 К огато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

Tal vez huya del arma de hierro, Pero el arco de bronce lo atravesará.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

La flecha lo traspasa y sale por su espalda, Y la punta relumbrante por su hiel. Vienen sobre él terrores,

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Completas tinieblas están reservadas para sus tesoros; Fuego no atizado lo devorará, Y consumirá al que quede en su tienda.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

Los cielos revelarán su iniquidad, Y la tierra se levantará contra él.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

Las riquezas de su casa se perderán; Serán arrasadas en el día de Su ira.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Esta es la porción de Dios para el hombre impío, Y la herencia decretada por Dios para él.”