1 С лушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

“Presten atención, oh cielos, y déjenme hablar; Y oiga la tierra las palabras de mi boca.

2 У чението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

Caiga como la lluvia mi enseñanza, Y destile como el rocío mi discurso, Como llovizna sobre el verde prado Y como aguacero sobre la hierba.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

Porque yo proclamo el nombre del Señor; Atribuyan grandeza a nuestro Dios.

4 Т ой е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

¡La Roca! Su obra es perfecta, Porque todos Sus caminos son justos; Dios de fidelidad y sin injusticia, Justo y recto es El.

5 Т е се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

En forma pervertida se han portado con El. No son Sus hijos, debido a los defectos de ellos; Son una generación perversa y torcida.

6 Т ака ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

¿Así pagan ustedes al Señor, Oh pueblo insensato e ignorante ? ¿No es El tu Padre que te compró ? El te hizo y te estableció.

7 С помни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

Acuérdate de los días pasados; Considera los años de todas las generaciones. Pregunta a tu padre, y él te lo hará saber; A tus ancianos, y ellos te lo dirán.

8 К огато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

Cuando el Altísimo dio a las naciones su herencia, Cuando separó los hijos del hombre, Fijó los límites de los pueblos Según el número de los Israelitas.

9 З ащото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

Pues la porción del Señor es Su pueblo; Jacob es la parte de Su heredad.

10 Н амери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

Lo encontró en tierra desierta, En la horrenda soledad de un desierto; Lo rodeó, cuidó de él, Lo guardó como a la niña de Sus ojos.

11 К акто орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

Como un águila que despierta su nidada, Que revolotea sobre sus polluelos, Extendió Sus alas y los tomó, Los llevó sobre Su plumaje.

12 Т ака Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

El Señor solo lo guió, Y con él no hubo dios extranjero.

13 И здигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

Lo hizo cabalgar sobre las alturas de la tierra, Y comió el producto del campo; Le hizo gustar miel de la peña, Y aceite del pedernal,

14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

Cuajada de vacas y leche de ovejas, Con grasa de corderos, Y carneros de raza de Basán y machos cabríos, Con lo mejor del trigo; De la sangre de uvas bebiste vino.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

Pero Jesurún (Israel) engordó y dio coces (has engordado, estás cebado y rollizo ); Entonces abandonó a Dios que lo hizo, Y despreció a la Roca de su salvación.

16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

Lo provocaron a celos con dioses extraños, Con abominaciones Lo provocaron a ira.

17 П ожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

Ofrecieron sacrificios a demonios, no a Dios, A dioses que no habían conocido, Dioses nuevos que vinieron recientemente, A los que los padres de ustedes no temieron.

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

Despreciaste a la Roca que te engendró, Y olvidaste al Dios que te dio a luz.

19 В идя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

Y el Señor vio esto, y se llenó de ira A causa de la provocación de Sus hijos y de Sus hijas.

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

Entonces El dijo: ‘Esconderé de ellos Mi rostro, Veré cuál será su fin; Porque son una generación perversa, Hijos en los cuales no hay fidelidad.

21 Т е Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

Ellos Me han provocado a celo con lo que no es Dios; Me han irritado con sus ídolos. Yo, pues, los provocaré a celos con los que no son un pueblo; Los irritaré con una nación insensata.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

Porque fuego se ha encendido en Mi ira, Que quema hasta las profundidades del Seol (región de los muertos), Consume la tierra con su fruto, E incendia los fundamentos de los montes.

23 Щ е натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

Amontonaré calamidades sobre ellos, Emplearé en ellos Mis flechas.

24 Щ е изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

Serán debilitados por el hambre, y consumidos por la plaga Y destrucción amarga; Dientes de fieras enviaré sobre ellos, Con veneno de serpientes que se arrastran en el polvo.

25 И звън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

Afuera traerá duelo la espada, Y dentro el terror, Tanto al joven como a la virgen, Al niño de pecho como al hombre encanecido.

26 Р екох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

Yo hubiera dicho: “Los haré pedazos, Borraré la memoria de ellos de entre los hombres,”

27 А ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

Si no hubiera temido la provocación del enemigo, No sea que entendieran mal sus adversarios, No sea que dijeran: “Nuestra mano ha triunfado, Y no es el Señor el que ha hecho todo esto.”’

28 З ащото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

“Porque son una nación privada de consejo, Y no hay en ellos inteligencia.

29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

Ojalá que fueran sabios, que comprendieran esto, Que comprendieran su futuro.

30 К ак би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

¿Cómo es que uno puede perseguir a mil, Y dos hacer huir a diez mil, Si su Roca no los hubiera vendido, Y el Señor no los hubiera entregado?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

En verdad, su roca no es como nuestra Roca; Aun nuestros mismos enemigos así lo juzgan.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

Porque la vid de ellos es de la vid de Sodoma Y de los campos de Gomorra; Sus uvas son uvas venenosas, Sus racimos, amargos.

33 В иното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

Su vino es veneno de serpientes, Y ponzoña mortal de cobras.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

‘¿No tengo Yo esto guardado conmigo, Sellado en Mis tesoros ?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

Mía es la venganza y la retribución; A su tiempo el pie de ellos resbalará, Porque el día de su calamidad está cerca, Ya se apresura lo que les está preparado.’

36 З ащото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

“Porque el Señor vindicará a Su pueblo Y tendrá compasión de Sus siervos, Cuando vea que su fuerza se ha ido, Y que nadie queda, ni siervo ni libre.

37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

Entonces El dirá: ‘¿Dónde están sus dioses, La roca en que buscaban refugio,

38 К оито ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

Que comían la grasa de sus sacrificios, Y bebían el vino de su libación ? ¡Que se levanten y los ayuden! ¡Que sean ellos su refugio!

39 В ижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

Vean ahora que Yo, Yo soy el Señor, Y fuera de Mí no hay dios. Yo hago morir y hago vivir. Yo hiero y Yo sano, Y no hay quien pueda librar de Mi mano.

40 З ащото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

Ciertamente, alzo a los cielos Mi mano, Y digo: Como que vivo Yo para siempre,

41 Ч е, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

Cuando afile Mi espada flameante Y Mi mano empuñe la justicia, Me vengaré de Mis adversarios Y daré el pago a los que Me aborrecen.

42 Щ е упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

Embriagaré Mis flechas con sangre, Y Mi espada se hartará de carne, De sangre de muertos y cautivos, De los jefes de larga cabellera del enemigo.’

43 Р азвеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

Regocíjense, naciones, con Su pueblo, Porque El vengará la sangre de Sus siervos; Traerá venganza sobre Sus adversarios, Y hará expiación por Su tierra y Su pueblo.” Se Ordena a Moisés Subir al Monte Nebo

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

Entonces llegó Moisés y habló todas las palabras de este cántico a oídos del pueblo, él, con Josué, hijo de Nun.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

Cuando terminó Moisés de hablar todas estas palabras a todo Israel,

46 О бърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

les dijo: “Fijen en su corazón todas las palabras con que les advierto hoy: ordenarán a sus hijos que obedezcan cuidadosamente todas las palabras de esta ley.

47 З ащото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

Porque no es palabra inútil para ustedes; ciertamente es su vida. Por esta palabra prolongarán sus días en la tierra adonde ustedes van, cruzando el Jordán a fin de poseerla.”

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

En aquel mismo día, el Señor le dijo a Moisés:

49 В ъзкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

“Sube a estos montes de Abarim, al Monte Nebo, que está en la tierra de Moab frente a Jericó, y mira hacia la tierra de Canaán, la cual doy en posesión a los Israelitas.

50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

Morirás en el monte al cual subes, y serás reunido a tu pueblo, así como tu hermano Aarón murió sobre el Monte Hor, y fue reunido a su pueblo;

51 з ащото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

porque ustedes Me fueron infieles en medio de los Israelitas en las aguas de Meriba de Cades, en el desierto de Zin, porque no Me santificaron en medio de los Israelitas.

52 З а това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.

Por tanto, sólo de lejos verás la tierra, pero no entrarás allí, a la tierra que doy a los Israelitas.”