1 М ъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

La sabiduría ha edificado su casa, Ha labrado sus siete columnas;

2 З акла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

Ha preparado su alimento, ha mezclado su vino, Ha puesto también su mesa;

3 И зпрати слугите си, Вика по високите места на града:

Ha enviado a sus doncellas, y clama Desde los lugares más altos de la ciudad:

4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

“El que sea simple que entre aquí.” Al falto de entendimiento le dice:

5 Е лате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

“Ven, come de mi pan, Y bebe del vino que he mezclado.

6 О ставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

Abandona la necedad y vivirás; Anda por el camino del entendimiento.”

7 К ойто поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

El que instruye al insolente, atrae sobre sí deshonra, Y el que reprende al impío recibe insultos.

8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

No reprendas al insolente, para que no te aborrezca; Reprende al sabio, y te amará.

9 Д авай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

Da instrucción al sabio, y será aún más sabio, Enseña al justo, y aumentará su saber.

10 С трах от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

El principio de la sabiduría es el temor del Señor, Y el conocimiento del Santo es inteligencia.

11 З ащото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.

Pues por mí se multiplicarán tus días, Y años de vida te serán añadidos.

12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

Si eres sabio, eres sabio para provecho tuyo, Y si escarneces, tú sólo lo sufrirás.

13 Б езумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.

La mujer insensata es alborotadora, Es simple y no sabe nada.

14 С еди при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

Se sienta a la puerta de su casa, En un asiento, en los lugares altos de la ciudad,

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:

Llamando a los que pasan, A los que van derechos por sus sendas:

16 К ойто е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

“El que sea simple, que entre aquí.” Y al falto de entendimiento, le dice:

17 К радените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

“Dulces son las aguas hurtadas, Y el pan comido en secreto es sabroso.”

18 Н о той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.

Pero él no sabe que allí están los muertos, Que sus invitados están en las profundidades del Seol.