1 С ине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

Hijo mío, guarda mis palabras Y atesora mis mandamientos contigo.

2 П ази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

Guarda mis mandamientos y vivirás, Y mi enseñanza como la niña de tus ojos.

3 В ържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

Atalos a tus dedos, Escríbelos en la tabla de tu corazón.

4 К ажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

Di a la sabiduría: “Tú eres mi hermana,” Y llama a la inteligencia tu mejor amiga,

5 З а да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

Para que te guarden de la mujer extraña, De la desconocida que lisonjea con sus palabras.

6 П онеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

Porque desde la ventana de mi casa Miraba por la celosía,

7 В идях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

Y vi entre los simples, Distinguí entre los muchachos A un joven falto de juicio,

8 К ойто минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

Pasando por la calle, cerca de su esquina; Iba camino de su casa,

9 Б еше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

Al atardecer, al anochecer, En medio de la noche y la oscuridad.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

Entonces una mujer le sale al encuentro, Vestida como ramera y astuta de corazón.

11 ( Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

Es alborotadora y rebelde, Sus pies no permanecen en casa;

12 К ога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

Está ya en las calles, ya en las plazas, Y acecha por todas las esquinas.

13 К ато го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

Así que ella lo agarra y lo besa, Y descarada le dice:

14 К ато бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

“Tenía que ofrecer ofrendas de paz, Y hoy he cumplido mis votos;

15 З атова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

Por eso he salido a encontrarte, Buscando tu rostro con ansiedad, y te he hallado.

16 П остлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

He tendido mi lecho con colchas, Con linos de Egipto en colores.

17 П окрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

He rociado mi cama Con mirra, áloes y canela.

18 Е ла, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

Ven, embriaguémonos de amor hasta la mañana, Deleitémonos con caricias.

19 З ащото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

Porque mi marido no está en casa, Se ha ido a un largo viaje;

20 В зе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

Se ha llevado en la mano la bolsa del dinero, Volverá a casa para la luna llena.”

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

Con sus palabras persuasivas lo atrae, Lo seduce con sus labios lisonjeros.

22 И зведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

Al instante la sigue Como va el buey al matadero, O como uno en grillos al castigo de un necio,

23 Д окато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

Hasta que una flecha le traspasa el hígado; Como el ave que se precipita en la trampa, Y no sabe que esto le costará la vida.

24 С ега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

Ahora pues, hijos míos, escúchenme, Y presten atención a las palabras de mi boca.

25 Д а се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

No se desvíe tu corazón hacia sus caminos, No te extravíes en sus sendas.

26 З ащото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

Porque muchas son las víctimas derribadas por ella, Y numerosos los que ha matado.

27 Д омът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

Su casa es el camino al Seol, Que desciende a las cámaras de la muerte.