1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

Si yo hablara lenguas humanas y angélicas, pero no tengo amor, he llegado a ser como metal que resuena o címbalo que retiñe.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Y si tuviera el don de profecía, y entendiera todos los misterios y todo conocimiento, y si tuviera toda la fe como para trasladar montañas, pero no tengo amor, nada soy.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Y si diera todos mis bienes para dar de comer a los pobres, y si entregara mi cuerpo para ser quemado, pero no tengo amor, de nada me aprovecha.

4 Л юбовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

El amor es paciente, es bondadoso. El amor no tiene envidia; el amor no es jactancioso, no es arrogante.

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

No se porta indecorosamente; no busca lo suyo, no se irrita, no toma en cuenta el mal recibido.

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

El amor no se regocija de la injusticia, sino que se alegra con la verdad.

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Todo lo sufre, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.

8 Л юбовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

El amor nunca deja de ser. Pero si hay dones de profecía, se acabarán; si hay lenguas, cesarán; si hay conocimiento, se acabará.

9 З ащото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

Porque en parte conocemos, y en parte profetizamos;

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

pero cuando venga lo perfecto, lo incompleto se acabará.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, razonaba como niño; pero cuando llegué a ser hombre, dejé las cosas de niño.

12 З ащото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

Porque ahora vemos por un espejo, veladamente, pero entonces veremos cara a cara. Ahora conozco en parte, pero entonces conoceré plenamente, como he sido conocido.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Y ahora permanecen la fe, la esperanza, el amor: estos tres; pero el mayor de ellos es el amor.