Йоан 6 ~ Juan 6

picture

1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

Después de esto, Jesús se fue al otro lado del mar de Galilea, el de Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

Y una gran multitud Lo seguía, pues veían las señales (los milagros) que realizaba en los enfermos.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Entonces Jesús subió al monte y se sentó allí con Sus discípulos.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Estaba cerca la Pascua, la fiesta de los Judíos.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Cuando Jesús alzó los ojos y vio que una gran multitud venía hacia El, dijo a Felipe: “¿Dónde compraremos pan para que coman éstos?”

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Pero decía esto para probarlo, porque El sabía lo que iba a hacer.

7 Ф илип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Felipe Le respondió: “Doscientos denarios (salario de 200 días) de pan no les bastarán para que cada uno reciba un pedazo.”

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Uno de Sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro, dijo a Jesús:

9 Т ук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

“Aquí hay un muchacho que tiene cinco panes de cebada y dos pescados; pero ¿qué es esto para tantos?”

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

“Hagan que la gente se siente,” dijo Jesús. Y había mucha hierba en aquel lugar; así que se sentaron. El número de los hombres era de unos cinco mil.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

Entonces Jesús tomó los panes, y habiendo dado gracias, los repartió a los que estaban sentados; y lo mismo hizo con los pescados, dándoles todo lo que querían.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

Cuando se saciaron, dijo a Sus discípulos: “Recojan los pedazos que sobran, para que no se pierda nada.”

13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Ellos los recogieron, y llenaron doce cestas con los pedazos de los cinco panes de cebada que sobraron a los que habían comido.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

La gente, entonces, al ver la señal (el milagro) que Jesús había hecho, decían: “Verdaderamente Este es el Profeta que había de venir al mundo.”

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Por lo que Jesús, dándose cuenta de que iban a venir y por la fuerza hacerle rey, se retiró El solo otra vez al monte. Jesús Anda sobre el Mar

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Al atardecer Sus discípulos bajaron hasta el mar,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

y subiendo en una barca, se dirigieron al otro lado del mar, hacia Capernaúm. Ya había oscurecido, y Jesús todavía no había venido adonde ellos estaban;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

y el mar estaba agitado porque soplaba un fuerte viento.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Cuando habían remado unos cuatro o cinco kilómetros, vieron a Jesús caminando sobre el mar y que se acercaba a la barca, y se asustaron.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

Pero El les dijo: “Soy yo; no teman.”

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Entonces ellos querían recibir a Jesús en la barca, pero la barca llegó enseguida a la tierra adonde iban. Jesús, el Pan de la Vida

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

Al día siguiente, la multitud que había quedado al otro lado del mar se dio cuenta de que allí no había más que una barca, y que Jesús no había entrado en ella con Sus discípulos, sino que Sus discípulos se habían ido solos.

23 ( обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

Vinieron otras barcas de Tiberias cerca del lugar donde habían comido el pan después de que el Señor había dado gracias.

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

Por tanto, cuando la gente vio que Jesús no estaba allí, ni tampoco Sus discípulos, subieron a las barcas y se fueron a Capernaúm buscando a Jesús.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

Cuando Lo hallaron al otro lado del mar, Le dijeron: “Rabí (Maestro), ¿cuándo llegaste acá?”

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesús les respondió: “En verdad les digo, que Me buscan, no porque hayan visto señales (milagros), sino porque han comido de los panes y se han saciado.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Trabajen, no por el alimento que perece, sino por el alimento que permanece para vida eterna, el cual el Hijo del Hombre les dará, porque a El es a quien el Padre, Dios, ha marcado con Su sello.”

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Entonces Le preguntaron: “¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?”

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesús les respondió: “Esta es la obra de Dios: que crean en el que El ha enviado.”

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Le dijeron entonces: “¿Qué, pues, haces Tú como señal (milagro) para que veamos y Te creamos? ¿Qué obra haces?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: ‘ Les dio a comer pan del cielo.’”

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Entonces Jesús les dijo: “En verdad les digo, que no es Moisés el que les ha dado el pan del cielo, sino que es Mi Padre el que les da el verdadero pan del cielo.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

Porque el pan de Dios es el que baja del cielo, y da vida al mundo.”

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

“Señor, danos siempre este pan,” Le dijeron.

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Jesús les dijo: “Yo soy el pan de la vida; el que viene a Mí no tendrá hambre, y el que cree en Mí nunca tendrá sed.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Pero ya les dije que aunque Me han visto, no creen.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

Todo lo que el Padre Me da, vendrá a Mí; y al que viene a Mí, de ningún modo lo echaré fuera.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Porque he descendido del cielo, no para hacer Mi voluntad, sino la voluntad del que Me envió.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

Y ésta es la voluntad del que Me envió: que de todo lo que El Me ha dado Yo no pierda nada, sino que lo resucite en el día final.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Porque ésta es la voluntad de Mi Padre: que todo aquél que ve al Hijo y cree en El, tenga vida eterna, y Yo mismo lo resucitaré en el día final.” Murmuración de los Judíos

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Por eso los Judíos murmuraban de El, porque había dicho: “Yo soy el pan que descendió del cielo.”

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

Y decían: “¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos ? ¿Cómo es que ahora dice: ‘Yo he descendido del cielo ’?”

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesús les dijo: “No murmuren entre sí.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Nadie puede venir a Mí si no lo trae el Padre que Me envió, y Yo lo resucitaré en el día final.

45 П исано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Escrito está en los profetas: ‘Y todos seran enseñados por Dios.’ Todo el que ha oído y aprendido del Padre, viene a Mí.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

No es que alguien haya visto al Padre; sino Aquél que viene de Dios, El ha visto al Padre.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

En verdad les digo: el que cree, tiene vida eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

Yo soy el pan de la vida.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

Los padres (antepasados) de ustedes comieron el maná en el desierto, y murieron.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Este es el pan que desciende del cielo, para que el que coma de él, no muera.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

Yo soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguien come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que Yo también daré por la vida del mundo es Mi carne.”

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

Los Judíos, por tanto, discutían entre sí, diciendo: “¿Cómo puede Este darnos a comer Su carne?”

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Entonces Jesús les dijo: “En verdad les digo, que si no comen la carne del Hijo del Hombre y beben Su sangre, no tienen vida en ustedes.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

El que come Mi carne y bebe Mi sangre, tiene vida eterna, y Yo lo resucitaré en el día final.

55 З ащото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

Porque Mi carne es verdadera comida, y Mi sangre es verdadera bebida.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

El que come Mi carne y bebe Mi sangre, permanece en Mí y Yo en él.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Como el Padre que vive Me envió, y Yo vivo por el Padre, asimismo el que Me come, él también vivirá por Mí.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

Este es el pan que descendió del cielo; no como el que los padres (antepasados) de ustedes comieron, y murieron; el que come este pan vivirá para siempre.”

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Esto dijo Jesús en la sinagoga, cuando enseñaba en Capernaúm. Reacción de los Discípulos

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Por eso muchos de Sus discípulos, cuando oyeron esto, dijeron: “Dura es esta declaración; ¿quién puede escucharla?”

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

Pero Jesús, consciente de que Sus discípulos murmuraban por esto, les dijo: “¿Esto los escandaliza (los hace tropezar) ?

62 Т огава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

¿Pues qué si vieran al Hijo del Hombre ascender adonde estaba antes ?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

El Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que Yo les he hablado son espíritu y son vida.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

Pero hay algunos de ustedes que no creen.” Porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién era el que Lo iba a traicionar (entregar).

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

También decía: “Por eso les he dicho que nadie puede venir a Mí si no se lo ha concedido el Padre.”

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Como resultado de esto muchos de Sus discípulos se apartaron y ya no andaban con El.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Entonces Jesús dijo a los doce discípulos: “¿Acaso también ustedes quieren irse?”

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Simón Pedro Le respondió: “Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

Y nosotros hemos creído y sabemos que Tú eres el Santo de Dios.”

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

Jesús les respondió: “¿No los escogí Yo a ustedes, los doce, y sin embargo uno de ustedes es un diablo ?”

71 Т ой говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

El se refería a Judas, hijo de Simón Iscariote, porque éste, uno de los doce, Lo iba a entregar.