1 ( По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

Den gracias al Señor, porque El es bueno; Porque para siempre es Su misericordia.

2 Т ака нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

Dígan lo los redimidos del Señor, A quienes ha redimido de la mano del adversario,

3 К ато ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

Y los ha reunido de las tierras, Del oriente y del occidente, Del norte y del sur.

4 Е дни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

Vagaron por el desierto, por lugar desolado, No hallaron camino a ciudad habitada;

5 Г ладни и жадни, Душата им примираше в тях.

Hambrientos y sedientos, Su alma desfallecía en ellos.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

Entonces en su angustia clamaron al Señor, Y El los libró de sus aflicciones;

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

Y los guió por camino recto, Para que fueran a una ciudad habitada.

8 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

9 З ащото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

Porque El ha saciado al alma sedienta, Y ha llenado de bienes al alma hambrienta.

10 Д руги седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

Moradores de tinieblas y de sombra de muerte, Prisioneros en miseria y en cadenas,

11 З ащото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

Porque fueron rebeldes a las palabras de Dios Y despreciaron el consejo del Altísimo;

12 З атова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

Humilló sus corazones con trabajos, Tropezaron y no hubo quien los socorriera.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

Entonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones;

14 И зведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

Los sacó de las tinieblas y de la sombra de muerte Y rompió sus cadenas.

15 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

16 З ащото разби медните порти, И железните лостове сломи.

Porque El rompió las puertas de bronce E hizo pedazos las barras de hierro.

17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

Por causa de sus caminos rebeldes, Y por causa de sus iniquidades, los insensatos fueron afligidos.

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

Su alma aborreció todo alimento, Y se acercaron hasta las puertas de la muerte.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

Entonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones.

20 И зпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

El envió Su palabra y los sanó Y los libró de la muerte.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Que ellos den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

Ofrezcan también sacrificios de acción de gracias Y hablen de Sus obras con cantos de júbilo.

23 О ния пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

Los que descienden al mar en naves Y hacen negocio sobre las grandes aguas,

24 Т е виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

Han visto las obras del Señor Y Sus maravillas en lo profundo.

25 З ащото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

Pues El habló, y levantó un viento tempestuoso Que encrespó las olas del mar.

26 Т е се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

Subieron a los cielos, descendieron a las profundidades, Sus almas se consumían por el mal.

27 Л юлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

Temblaban y se tambaleaban como ebrios, Y toda su pericia desapareció.

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

En su angustia clamaron al Señor Y El los sacó de sus aflicciones.

29 П ревръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

Cambió la tempestad en suave brisa Y las olas del mar se calmaron.

30 Т огава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

Entonces se alegraron, porque las olas se habían aquietado, Y El los guió al puerto anhelado.

31 Д а славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Que den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

32 Н ека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

Exáltenlo también en la congregación del pueblo, Y alábenlo en la reunión de los ancianos.

33 Т ой превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

El convierte los ríos en desierto Y los manantiales en secadales;

34 П лодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

La tierra fértil en salinas, Por la maldad de los que moran en ella.

35 П ревръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

Transforma el desierto en estanque de aguas, Y la tierra seca en manantiales;

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

En ella hace morar a los hambrientos, Para que establezcan una ciudad donde vivir,

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

Y siembren campos, planten viñas, Y recojan una cosecha abundante.

38 Т ой ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

Los bendice también y se multiplican mucho, Y no disminuye su ganado.

39 Н о пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

Cuando son disminuidos y abatidos Por la opresión, la calamidad y la aflicción,

40 Т ой излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

Vierte desprecio sobre los príncipes, Y los hace vagar por un lugar desolado sin camino.

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

Pero al pobre lo levanta de la miseria y lo pone seguro en alto, Y multiplica sus familias como un rebaño.

42 П раведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

Los rectos lo ven y se alegran, Pero a toda iniquidad se le cierra la boca.

43 К ойто е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

¿Quién es sabio ? Que preste atención a estas cosas, Y considere las bondades del Señor.