1 ( По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.

2 Т ака нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

لِيَقُلْ هَذا مَفدِيُّو اللهِ الَّذِينَ حَرَّرَهُمْ مِنَ العَدُوِّ!

3 К ато ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

الَّذِينَ جَمَعَهُمْ مِنْ بِلادٍ كَثِيرَةٍ فِي الشَّرقِ وَالغَربِ، فِي الشَّمالِ وَالجَنُوبِ.

4 Е дни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

هامُوا عَبرَ صَحارَى جافَّةٍ بَحثاً عَنْ مَدِينَةِ سَكَنٍ، فَلَمْ يَجِدُوا.

5 Г ладни и жадни, Душата им примираше в тях.

نُفُوسُهُمْ أُنهِكَتْ مِنَ الجُوعِ وَالعَطَشِ.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

صَرَخُوا إلَى اللهِ فِي وَقتِ ضِيقِهِمْ، فَأنقَذَهُمْ مِنْ ضِيقاتِهِمْ.

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

أخَذَهُمْ فِي طَرِيقٍ مُسْتَقِيمَةٍ، وَإلَى مَدِينَةِ سَكَنٍ قادَهُمْ.

8 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

فَلْيُسَبِّحُوا اللهَ عَلَى رَحْمَتِهِ، وَعَلَى العَجائِبِ الَّتِي يَصنَعُها لِلبَشَرِ.

9 З ащото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

فَهُوَ يُروِي النَّفسَ العَطشانَةَ وَيُشبِعُ النَّفسَ الجَوْعانَةَ خَيراتٍ.

10 Д руги седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

سَكَنَ الشَّعبُ فِي زَنازِنَ حَيثُ الظُّلمَةُ سَوداءُ كَالمَوتِ. وَأُوثِقُوا بِسَلاسِلَ مِنْ حَدِيدٍ.

11 З ащото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

هَذا لأنَّهُمْ تَمَرَّدُوا عَلَى وَصايا اللهِ، وَاحتَقَرُوا نَصائِحَ العَلِيِّ!

12 З атова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

أخضَعَهُمْ لِلعَمَلِ المُجهِدِ وَالمُعاناةِ. تَعَثَّرُوا وَلا مَنْ يُعِينُهُمْ.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

صَرَخُوا إلَى اللهِ فِي وَقتِ ضِيقِهِمْ، فَخَلَّصَهُمْ مِنْ ضِيقاتِهِمْ.

14 И зведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

مِنْ سُجُونِهِمِ المُظلِمَةِ كَالمَوتِ أخرَجَهُمْ وَقَطَّعَ قُيُودَهُمْ!

15 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

فَلْيُسَبِّحُوا اللهَ عَلَى رَحْمَتِهِ، وَعَلَى العَجائِبِ الَّتِي يَصنَعُها لِلبَشَرِ.

16 З ащото разби медните порти, И железните лостове сломи.

فَقَدْ حَطَّمَ تِلكَ البَوّاباتِ البُرونْزِيَّةَ، وَحَطَّمَ قُضبانَها الحَدِيدِيَّةَ.

17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

تَمَرَّدَ عَلَى اللهِ بَعضُ الحَمقَى، فَعانُوا بِسَبَبِ الشُّرُورِ الَّتِي فَعَلُوها.

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

عافَتْ نُفُوسُهُمُ الطَّعامَ، وَعَلَى المَوتِ أشرَفُوا.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

صَرَخُوا إلَى اللهِ فِي وَقتِ ضِيقِهِمْ، فَخَلَّصَهُمْ مِنْ ضِيقاتِهِمْ.

20 И зпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

نَطَقَ بِكَلِمَتِهِ فَشَفاهُمْ، وَخَلَّصَهُمْ مِنَ القَبرِ وَالهَلاكِ.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

فَليُسَبِّحُوا اللهَ عَلَى رَحْمَتِهِ، وَعَلَى العَجائِبِ الَّتِي يَصنَعُها لِلبَشَرِ.

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

فَلْيُقَدِّمُوا تَقدِماتِ الشُّكرِ، وَلْيُخبِرُوا بِفَرَحٍ وَتَرِنِيمٍ بِما فَعَلَ اللهُ لَهُمْ.

23 О ния пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

انطَلَقَ بَعضُ البَحّارَةِ إلَى البَحرِ فِي سُفُنِهِمْ، لِيَجتَهِدُوا فِي تِجارَةٍ عَبرَ المُحِيطِ.

24 Т е виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

رَأَوْا أعمالَ اللهِ ، وَالآياتِ الَّتِي صَنَعَها فِي المُحِيطِ.

25 З ащото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

أعطَى الأمرَ، فَهَبَّتْ عاصِفَةٌ، وَتَعالَتِ الأمواجُ!

26 Т е се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

كانَتِ السُّفُنُ تُقذَفُ عالِياً فِي السَّماءِ، ثُمَّ تُلقَى إلَى البَحرِ العَمِيقِ! تَلاشَتْ شَجاعَتُهُمْ مِنَ الكارِثَةِ الوَشِيكَةِ.

27 Л юлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

كَالسُّكارَى تَعَثَّرُوا وَتَرَنَّحُوا، وَمَهارَتُهُمْ لَمْ تَنفَعْهُمْ!

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

فِي وَقتِ ضِيقِهِمْ إلَى اللهِ صَرَخُوا، فَخَلَّصَهُمْ مِنْ ضِيقاتِهِمْ.

29 П ревръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

سَكَّنَ العاصِفَةَ، وَهَدَّأ أمواجَ البَحرِ.

30 Т огава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

فَابتَهَجُوا بِسُكُونِ المُحِيطِ. وَأرشَدَهُمُ اللهُ إلَى المَلاذِ الَّذِي يَطلُبُونَهُ.

31 Д а славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

فَلْيُسَبِّحُوا اللهَ عَلَى رَحْمَتِهِ، وَعَلَى العَجائِبِ الَّتِي يَصنَعُها لِلبَشَرِ.

32 Н ека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

وَلْيُعَظِّمُوهُ فِي الاجتِماعِ الكَبِيرِ فِي الهَيكَلِ، وَلْيُسَبِّحُوهُ فِي اجتِماعِ مَجلِسِ شُيُوخِ المَدِينَةِ.

33 Т ой превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

حَوَّلَ الأنهارَ إلَى صَحارَى، وَيَنابِيعَ المِياهِ إلَى أرْضٍ جافَّةٍ.

34 П лодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

الأرْضَ الخَصِيبَةَ جَعَلَها مالِحَةً بِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي فَعَلَهُ سُكّانُها!

35 П ревръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

لَكِنَّهُ حَوَّلَ الصَّحراءَ إلَى بِرَكِ مِياهٍ، وَالأرْضَ النّاشِفَةَ إلَى يَنابِيعَ.

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

أسكَنَ الجِياعَ هُناكَ فَأسَّسُوا مَدِينَةً فِيها يَسكُنُونَ.

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

بَذَرَ الجِياعُ الحُقُولَ، وَزَرَعُوا الكُرُومَ، فَأنتَجَتْ ثَمَرَها.

38 Т ой ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

وَاللهُ بارَكَهُمْ، فَتَكاثَرُوا هُمْ وَمَواشِيهُمْ.

39 Н о пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

وَبِسَبَبِ المَصائِبِ وَالضِّيقاتِ، صَغُرَتْ وَضَعُفَتْ عَشائِرُهُمْ.

40 Т ой излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

خَجِلَ النُّبَلاءُ، وَجَعَلَهُمْ يَهِيمُونَ فِي صَحراءَ فارِغَةٍ لا طَرِيقَ فِيها.

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

لَكِنَّهُ رَفَعَ المَساكِينَ مِنْ بُؤْسِهِمْ، وَجَعَلَ عائِلاتِهِمْ تَنمُو كَقُطعانِ الخِرافِ.

42 П раведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

يَرَى هَذا الصّالِحُونَ فَيَفرَحُونَ، أمّا الأشرارُ فَيَسُدُّونَ أفْواهَهُمْ.

43 К ойто е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

مَنْ كانَ حَكِيماً فَراعَى هَذِهِ الأُمُورَ سَيَفهَمُ مَحَبَّةَ اللهِ الصّادِقَةَ.