1 Е то, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;

لَيسَتْ يَدُ اللهِ قاصِرَةً عَنْ أنْ تُخَلِّصَكُمْ! وَلا هُوَ أصَمُّ، بَلْ يَسمَعُ.

2 Н о вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.

لَكِنَّ آثامَكُمْ تَفصِلُكُمْ عَنْ إلَهِكُمْ. خَطاياكُمْ جَعَلَتهُ يَستُرُ وَجهَهُ عَنكُمْ حَتَّى لا يَسمَعَكُمْ.

3 З ащото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

لأنَّ أيدِيَكُمْ مُلَطَّخَةٌ بِالدَّمِ، وَأصابِعَكُمْ بِالإثمِ. شِفاهُكُمْ تَتَكَلَّمُ بِالكَذِبِ، وَلِسانُكُمْ يَنطُقُ بِالشَّرِّ.

4 Н икой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суета и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.

لا أحَدَ يَصْدُقُ عِنْدَ اتِّهامِهِ لِلآخَرِينَ، وَلا أحَدَ يُحاكِمُ بِالعَدلِ. كُلُّهُمْ يَعتَمِدُونَ عَلَى الكَلامِ الفارِغِ وَالكَذِبِ. يَصنَعُونَ الألَمَ، وَيُنتِجُونَ الشَّرَّ.

5 М ътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,

يَفقِسُونَ بَيضَ الأفاعِي، وَيَنسِجُونَ شَبَكَةَ عَنكَبُوتٍ. مَنْ يَأكُلُ مِنْ بَيضِهِمْ يَمُوتُ، وَالبَيضَةُ الَّتِي تُكسَرُ تَفقِسُ حَيَّةً سامَّةً.

6 П аяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.

خُيُوطُهُمْ لا تَصلُحُ لِنَسْجِ الثِّيابِ، وَلا يَستَطِيعُونَ سَتْرَ أنفُسِهِمْ بِما يَصنَعُونَ. أعْمالُهمْ أعْمالُ إثمٍ، وَأيدِيهُمْ مَليئَةٌ بِالعُنفِ.

7 Н озете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.

يَركُضُونَ إلَى عَمَلِ الشَّرِّ، وَيُسرِعُونَ إلَى قَتلِ الأبرِياءِ. أفكارُهُمْ شِرِّيرَةٌ، وَيَترُكُونَ وَراءَهُمُ الخَرابَ وَالدَّمارَ.

8 Т е не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.

أمّا طَرِيقُ السَّلامِ فَلا يَعرِفُونَهُ، وَلَيسَ فِي مَسالِكِهِمْ عَدلٌ. طُرُقُهُمْ عَوجاءَ، وَكُلُّ مَنْ يَسِيرُ فِيها لَنْ يَعرِفَ السَّلامَ. خَطِيَّةُ إسْرائِيلَ وَنَتِيجَتُها

9 З атова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

لِذَلِكَ تَرَكَنا العَدلُ، وَالإنصافُ لا يَأتِي إلَينا. نَرجُو النُّورَ، وَلَو شُعاعَ نُورٍ فِي العَتمَةِ، لَكِنَّ طَرِيقَنا يَلُفُّهُ الظَّلامُ.

10 П ипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.

نَتَحَسَّسُ الحائِطَ كَالعِميانِ، نَتَلَمَّسُ طَرِيقَنا كَمَنْ لا عُيُونَ لَهُمْ. نَتَعَثَّرُ فِي الظَّهِيرَةِ كَما لَو كُنّا فِي العَتمَةِ. صِرنا كالمَوتَى مَعَ أنَّنا بَينَ الأحياءِ.

11 В сички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.

كُلُّنا نَخُورُ كَدُبَّةٍ، وَنَنُوحُ نُواحاً كَالحَمامِ. نَنتَظِرُ العَدلَ وَلَكِنَّهُ لا يَتَحَقَّقُ، وَنَنتَظِرُ الخَلاصَ، وَلَكِنَّهُ بَعِيدٌ عَنّا.

12 З ащото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелствуват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.

لأنَّ أعمالَنا البَشِعَةَ أمامَكَ كَثِيرَةٌ، وَخَطايانا تَشهَدُ عَلَينا. لأنَّ أعمالَنا البَشِعَةَ تُرافِقُنا، وَنَحنُ نَعرِفُ آثامَنا.

13 С танахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи.

عَصَينا اللهَ ، وَكُنّا غَيرَ أُمَناءَ نَحوَهُ. ابتَعَدْنا عَنْ إلَهِنا. كُنّا نَتَكَلَّمُ عَنِ الظُّلمِ وَالعِصيانِ، وَنَتَكَلَّمُ بِكَلِماتٍ كاذِبَةٍ مِنْ قُلُوبِنا.

14 З атова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината пада на площада, И правотата не може да влезе,

ابتَعَدَ العَدلُ، وَالحَقُّ وَقَفَ بَعِيداً. لأنَّ الحَقَّ يَتَعَثَّرُ فِي السّاحاتِ العامَّةِ، وَالصِّدقَ لا يَستَطِيعُ دُخُولَ المَدِينَةِ.

15 Д а! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка; И Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие,

زالَتِ الأمانَةُ، وَكُلُّ مَنْ يَبتَعِدُ عَنِ الشَّرِّ يُسلَبُ. رَأى اللهُ هَذا وَلَمْ يُسَرَّ، إذْ لا تُوجَدُ عَدالَةٌ.

16 В идя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.

رَأى أنَّهُ لا يُوجَدُ أحَدٌ، وَتَحَيَّرَ لأنَّهُ ما مِنْ أحَدٍ يَقِفُ لِيُدافِعَ عَنِ الشَّعبِ. فَنَصَرَتْهُ ذِراعُهُ، وَأيَّدَهُ بِرُّهُ.

17 Т ой се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия.

لَبِسَ البِرَّ كَدِرعٍ، وَخُوذَةُ الخَلاصِ عَلَى رَأسِهِ. لَبِسَ الانتِقامَ كَثِيابٍ، وَاكتَسَى بِالغَيرَةِ كَعَباءَةٍ.

18 С поред дължимите им възмездия, така ще отплати, Яростта, на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите.

سَيُجازِي أعداءَهُ كَما يَستَحِقُّونَ: غَضَباً عَلَى خُصُومِهِ، وَعِقاباً عَلَى أعْدائِهِ. سَيُجازِي الجُزُرَ وَالشَّواطِئَ حَسَبَ ما تَستَحِقُّ.

19 Т ака ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;

سَيَخشَى الَّذِينَ فِي الغَربِ اسْمَ اللهِ ، وَالَّذِينَ فِي الشَّرقِ سَيَخافُونَ مَجدَهُ. لأنَّ العَدُوَّ سَيَأتِي كَنَهرٍ، وَلَكِنَّ قُوَّةَ اللهِ تَدفَعُهُ.

20 А като Изкупител ще дойде в Сион И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ.

فَهُوَ سَيَأتِي فادِياً لِصِهْيَوْنَ لِجَمِيعِ التَّائِبِينَ فِي عائِلَةِ يَعقُوبَ، يَقُولُ اللهُ.

21 А от Моя страна, ето Моят завет с тях, казва Господ: Духът Ми, който е на тебе, И словата Ми, които турих в устата ти, Не ще липсват от устата ти, Нито от устата на потомството ти, Нито от устата на тяхното потомство. От сега и до века, казва Господ.

يَقُولُ اللهُ: «هَذا هُوَ عَهدِي مَعَهُمْ: رُوحِي الَّذِي جَعَلْتُهُ عَلَيكَ، وَكَلامِي الَّذِي وَضَعتُهُ فِي فَمِكَ، لَنْ يَبتَعِدا عَنكَ وَلا عَنْ أولادِكَ وَلا عَنْ أحفادِكَ مِنَ الآنَ وَإلَى الأبَدِ.»