1 С лед това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.

وَرَفَعَ يَعقُوبُ نَظَرَهُ، فَإذا بِعِيسُو قادِمٌ مَعَ أرْبَعِ مِئَةِ رَجُلٍ. فَقَسَّمَ الأطفالَ بَينَ لَيئَةَ وَراحِيلَ وَالخادِمَتَينِ.

2 С лугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

فَوَضَعَ الخادِمَتَينِ وَأبْناءَهُنَّ أوَّلاً، ثُمَّ لَيئَةَ وَأبْناءَها، ثُمَّ راحِيلَ وَيُوسُفَ آخِرَ الكُلِّ.

3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

لَكِنَّهُ بَعدَ ذَلِكَ تَقَدَّمَهُمْ بِنَفْسِهِ، وَانحَنَى إلَى الأرْضِ سَبْعَ مَرّاتٍ بَينَما كانَ يَقْتَرِبُ مِنْ أخِيهِ.

4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

لَكِنَّ عِيسُو رَكَضَ لِمُلاقاتِهِ، وَعانَقَهُ، وَطَوَّقَهُ بِذِراعَيهِ، وَقَبَّلَهُ، فَبَكَيا مَعاً.

5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

ثُمَّ رَفَعَ عِيسُو نَظَرَهُ. فَرَأى النِّساءَ وَالأطفالَ. فَقالَ: «مَنْ هَؤُلاءِ الَّذِينَ مَعَكَ؟» فَقالَ يَعقُوبُ: «هَؤُلاءِ هُمُ الأبْناءُ الَّذِينَ أعطاهُمُ اللهُ لِي، أنا خادِمَكَ.»

6 Т огава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

ثُمَّ اقتَرَبَتِ الخادِمَتانِ وَأبْناؤُهُما مِنْ عِيسُو وَانحَنُوا.

7 Т ака пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

ثُمَّ اقْتَرَبَتْ لَيئَةُ وَأبْناؤُها وَانحَنُوا. ثُمَّ اقتَرَبَ يُوسُفُ وَراحِيلُ وَانحَنَيا.

8 Т огава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

فَقالَ عِيسُو: «ماذا قَصَدْتَ بِإرْسالِكَ كُلَّ هَذِهِ الجَماعَةِ الَّتِي قابَلْتُها؟» فَقالَ يَعقُوبُ: «أرَدْتُ أنْ أحْظى بِرِضاكَ، يا سَيِّدِي.»

9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

فَقالَ عِيسُو: «عِندِي ما يَكفِي، يا أخِي! فابْقِ ما لَكَ عِندَكَ.»

10 Н о Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

فَقالَ يَعقُوبُ: «لا! إنْ كُنْتَ راضِياً عَنِّي، فاقْبَلْ هَذِهِ الهَدِيَّةَ مِنْ يَدَيَّ. بَعدَ أنْ رَضِيتَ عَنِّي صارَ النَّظَرُ إلَى وَجهِكَ عِندِي أشْبَهَ بِالنَّظَرِ إلَى وَجهِ اللهِ.

11 П риеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

فاقْبَلِ الهَدِيَّةَ الَّتِي جَلَبْتُها لَكَ. فَقَدْ كانَ اللهُ كَرِيماً مَعِي، وَأعطانِي كُلَّ ما أُرِيدُ.» وَألَحَّ يَعقُوبُ عَلَى عِيسُو، فَقَبِلَها.

12 Т огава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

وَقالَ عِيسُو: «هَيّا نَمضِ فِي طَريقِنا، وَسَأذْهَبُ مَعَكَ.»

13 Н о Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

لَكِنَّ يَعقُوبَ قالَ لَهُ: «أنتَ تَعلَمُ يا سَيِّدِي أنَّ الأطفالَ تَعِبُونَ، وَأنَّ المَواشِيَ المُرْضِعَةَ مَصْدَرُ قَلَقٍ لِي. فَإذا أرهَقْتُها كَثِيراً فِي يَوْمٍ واحِدٍ، فَسَتَمُوتُ كُلُّها.

14 Г осподарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

فاسْبِقْ يا سَيِّدِي خادِمَكَ. أمّا أنا فَسَأسِيرُ بِبُطءٍ عَلَى سُرْعَةِ البَقَرِ الَّتِي أمامِي، وَسُرْعَةِ الأطفالِ، إلَى أنْ أصِلَ إلَيكَ يا سَيِّدِي فِي سَعِيرَ.»

15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

فَقالَ عِيسُو: «اسْمَحْ لِي إذاً أنْ أتْرُكَ عِندَكَ بَعْضَ الَّذِينَ مَعِي.» فَقالَ يَعقُوبُ: «هَذَا لُطْفٌ لا أسْتَحِقُّهُ يا سَيِّدي.»

16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

فَعادَ عِيسُو فِي ذَلِكَ اليَوْمِ مُتَّجِهاً إلَى سَعِيرَ.

17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот+.

أمّا يَعقُوبُ فَذَهَبَ إلَى بَلْدَةِ سُكُّوتَ وَبَنَى لِنَفْسِهِ بَيتاً هُناكَ. وَصَنَعَ أيضاً خِياماً لِحِمايَةِ مَواشِيهِ. فَدُعِيَ ذَلِكَ المَكانُ سُكُّوتَ.

18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.

وَوَصَلَ يَعقُوبُ بِالسَّلامَةِ إلَى مَدِينَةِ شَكِيمَ فِي أرْضِ كَنْعانَ لَمّا جاءَ مِنْ فَدَّانَ أرامَ. وَخَيَّمَ يَعْقُوبُ أمامَ المَدِينَةِ.

19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

وَاشْتَرَى يَعقُوبُ جُزءاً مِنَ الحَقلِ الَّذِي نَصَبَ فِيهِ خَيمَتَهُ مِنْ أولادِ حَمُورَ وَالِدِ شَكِيمَ، بِمِئَةِ قِطعَةٍ مِنَ الفِضَّةِ.

20 Т ам издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.

وَبَنَى مَذبَحاً هُناكَ وَسَمّاهُ إيلَ، إلَهَ إسْرائِيلَ.