1 М ек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

الإجابَةُ الهادِئَةُ تُبعِدُ الغَضَبَ، أمّا الكَلِمَةُ القاسِيَةُ فَتُشعِلُ الغَيظَ.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

لِسانُ الحُكَماءِ يُعطينا مَعْرِفَةً نافِعَةً، وَالحَمْقَى يَفِيضُونَ حَماقَةً.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

اللهُ يُراقِبُ كُلَّ مَكانٍ، وَيَرَى الشِّرِّيرَ وَالصّالِحَ.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

الكلامُ اللطِيفُ يُشْبِهُ شَجَرةَ حَياةٍ، أمّا الكَلامُ المُلتَوِي فَيَسْحَقُ الرُّوحَ.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

الأحْمَقُ يَحتَقِرُ تَعلِيمَ أبِيهِ، أمّا الَّذِي يَقْبَلُ التَّوْبِيخَ فَيُصبِحُ ذَكِيّاً.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

بَيتُ الصِّدِّيقِ فِيهِ كُنُوزٌ عَظِيمَةٌ، وَأمّا مُمتَلَكاتُ الشِّرِّيرِ وَما يَكْسَبُهُ فَتَجلِبُ لَهُ المَشاكِلَ.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

فَمُ الحَكِيمِ يَنشُرُ المَعرِفَةَ، أمّا أفْكارُ الأغبِياءِ فَلَيسَتْ كَذَلِكَ.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

اللهُ يَكرَهُ ذَبِيحَةَ الأشرارِ، أمّا صَلاةُ البارِّ فَتُفرِحُ اللهَ.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

اللهُ يَكرَهُ طَرِيقَ الأشرارِ، وَيُحِبُّ السّاعِينَ إلَى البِرِّ.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

العِقابُ يَنتَظِرُ مَنْ يَترُكُ الاستِقامَةَ، وَمَنْ يَكرَهُ التَّوْبِيخَ يَمُوتُ.

11 А дът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

الهاوِيَةُ وَمَوْضِعُ الهَلاكِ مَكْشُوفانِ أمامَ اللهِ ، فَكَمْ بالأولَى أفكارُ البَشَرِ.

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

المُستَهزِئُ لا يُحِبُّ أنْ يُوَبِّخَهُ أحَدٌ، وَهُوَ لا يَلجأُ إلَى الحُكَماءِ.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

القَلبُ الفَرحانُ يُبهِجُ الوَجهَ، وَلَكِنْ عِندَما يَحزَنُ القَلبُ تَنسَحِقُ الرُّوحُ.

14 С ърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

الحَكِيمُ يَبحَثُ عَنِ المَعرِفَةِ، أمّا فَمُ الحَمقَى فَيَتَغَذَّى عَلَى الغَباءِ.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

كُلُّ أيامِ الفَقِيرِ صَعبَةٌ، وَلَكِنَّ القَلبَ الفَرِحَ وَلِيمَةٌ دائِمَةٌ.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

القَلِيلُ مَعَ مَخافَةِ اللهِ أفضَلُ مِنْ كُنُوزٍ عَظِيمَةٍ مَعَها قَلَقٌ وَاضْطِرابٌ.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

طَبَقٌ مِنَ الخَضراواتِ وَمَعْهُ مَحَبَّةٌ أفضَلُ مِنْ لَحمٍ مُسَمَّنٍ وَمَعْهُ كَراهِيَّةٌ.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

سَرِيعُ الغَضَبِ يُشعِلُ الشِّجارَ، أمّا بَطِيءُ الغَضَبِ فَيُهَدِّئُ النِّزاعَ.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

طَرِيقُ الكَسْلانِ يُشْبِهُ السِّياجَ الشّائِكَ، أمّا طَرِيقُ البارِّ فَهُوَ مُمَهَّدٌ.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

الابنُ الحَكِيمُ يُفَرِّحُ أباهُ، أمّا الإنسانُ الأحْمَقُ فَيَحتَقِرُ أُمَّهُ.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

الأحْمَقُ يَفرَحُ بِأعمالِ الغَباءِ، أمّا الفَهِيمُ فَيَفعَلُ ما هُوَ صَحِيحٌ.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

بِدُونِ مَشُورَةٍ يَفشَلُ التَّخطِيطُ، وَالنَّجاحُ بِكَثرَةِ المُشِيرِينَ.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

يَفْرَحُ الناسُ حِينَ يُعطُونَ جَواباً جَيِّداً، وَما أجْمَلَ الكَلِمَةَ فِي وَقْتِها!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

طَرِيقُ المُتُعَقِّلِ يَقُودُهُ إلَى الحَياةِ، وَيُبعِدُهُ عَنْ طَرِيقِ المَوتِ.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

اللهُ يَهدِمُ بَيتَ المُتُكَبِّرِ، وَلَكِنَّهُ يَحمِي الأرمَلَةَ.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

اللهُ يَكرَهُ الأفكارَ الشِّرِّيرَةَ، أمّا الكَلامُ اللَّطِيفُ فَيُحِبُّهُ.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

الَّذِّي يَطمَعُ بِكَثْرَةِ الرِّبحِ يُخَرِّبُ بَيتَهُ، وَالَّذِي يَكرَهُ الرِّشوَةَ سَيَحيا.

28 С ърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

عَقلُ البارِّ يُفَكِّرُ بِالإجابَةِ قَبلَ النُّطْقِ بِها، أمّا فَمُ الشِّرِّيرِ فَيَفِيضُ بِالشَّرِّ.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

اللهُ لا يَستَمِعُ إلَى الشِّرِّيرِ، وَلَكِنَّهُ يُصغِي إلَى صَلاةِ البارِّ.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

الابتِسامَةُ تُفرِحُ القَلبَ، وَالأخبارُ الطَّيِّبَةُ تُقَوِّي الجَسَدَ.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

مَنْ يَسْتَمِعْ للتَوْبيخِ المُؤَدِّي إلَى الحَياةِ، يَسْكُنْ بَينَ الحُكَماءِ.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

مَنْ يَتَجاهَلُ التَّأدِيبَ يَكرَهُ حَياتَهُ، أمّا الَّذِي يُصغِي إلَى التَّوْبِيخِ فَيَنالُ فَهماً.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

مَخافَةُ اللهِ تُعلِّمُ الإنْسانَ الحِكْمَةَ، وَالتَّواضُعُ يَأتِي قَبلَ الكَرامَةِ.