1 П салом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

ضِيقاتِي كَثِيرَةٌ يا اللهُ. فَقَدْ قامَ عَلَيَّ كَثِيرُونَ.

2 М нозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).

كَثِيرُونَ يَتَآمَرُونَ ضِدِّي. وَيَقُولُونَ: «لَنْ يُخَلِّصَهُ اللهُ.» سِلاهْ

3 Н о Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.

لَكِنَّكَ يا اللهُ تُرسِي. أنتَ مَجدِي. أنتَ مَنْ يَرفَعُ رَأْسِي.

4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия си хълм. (Села).

بِصَوْتِي أدعُو اللهَ ، وَهُوَ يُجِيبُنِي مِنْ جَبَلِهِ المُقَدَّسِ. سِلاهْ

5 И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.

اسْتَلقَيتُ وَنِمْتُ. وَها قَدِ استَيقَظْتُ، لِأنَّ اللهَ يَسنِدُنِي!

6 Н яма да се боя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.

فَلا أخافُ مِنْ عَشَراتِ الأُلُوفِ الَّذِينَ أحاطُوا بِي.

7 С тани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.

قُمْ يا اللهُ! قُدْنِي يا إلَهِي إلَى النَّصْرِ! عِندَما تَضْرِبُ كُلَّ أعدائِي عَلَى وُجُوهِهِمْ، سَتُكَسِّرُ كُلَّ أسنانِ هَؤُلاءِ الأشْرارِ.

8 О т Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде спасението Ти. (Села).

الانتِصارُ مِنَ اللهِ! لِتَكُنْ بَرَكَتُكَ عَلَى شَعبِكَ! سِلاهْ