1 О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

وَجاءُوا إلَى مِنْطَقَةِ الجَدَرِيِّينَ عَلَىْ الشاطئِ الآخَرِ مِنَ البُحَيرَةِ.

2 И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

وَحالَما خَرَجَ يَسُوعُ مِنَ القارِبِ، جاءَ إلَيهِ مِنْ بَينِ القُبُورِ رَجُلٌ فِيهِ رُوحٌ نَجِسٌ.

3 Т ой живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

كانَ الرَّجُلُ يَعِيشُ بَينَ القُبُورِ، وَلَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَستَطِيعُ أنْ يُقَيِّدَهُ وَلا حَتَّى بِالسَّلاسِلِ.

4 з ащото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

فَقَدْ كانَ يُحَطِّمُ القُيُودَ، وَيُقَطِّعُ السَّلاسِلَ الَّتي كَثيراً ما قَيَّدَهُ النّاسُ بِها. فَلَمْ يَستَطِعْ أحَدٌ أنْ يُسَيطِرَ عَلَيهِ.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

وَكانَ لَيلاً وَنَهاراً بَينَ القُبُورِ وَفِي التِّلالِ، يُجَرِّحُ نَفسَهُ بِالحِجارَةِ وَيَصرُخُ.

6 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

وَلَكِنْ عِندَما رَأى يَسُوعَ مِنْ بَعِيدٍ، رَكَضَ نَحوَهُ وَسَجَدَ أمامَهُ،

7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

وَصَرَخَ بِصَوتٍ عالٍ وَقالَ: «ماذا تُرِيدُ مِنِّي يا يَسُوعُ يا ابنَ اللهِ العَلِيِّ؟ أُناشِدُكَ بِاللهِ ألّا تُعَذِّبَنِي!»

8 ( Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

قالَ هَذا لِأنَّ يَسُوعَ كانَ قَدْ أمَرَ الرُّوحَ النَّجِسَ بِأنْ يَخرُجَ.

9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

فَسَألَهُ يَسُوعُ: «ما اسْمُكَ؟» فَأجابَهُ: «اسْمِي جَيشٌ لِأنَّ عَدَدَنا كَبِيرٌ.»

10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

وَتَوَسَّلَ إلَيهِ بِإلحاحٍ كَي لا يُرسِلَهُمْ خارِجَ المِنطَقَةِ.

11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

وَكانَ هُناكَ قَطِيعٌ كَبِيرٌ مِنَ الخَنازِيرِ يَرعَى قُرْبَ حافَّةِ الجَبَلِ فِي تِلْكَ المِنطَقَةِ.

12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

فَتَوَسَّلَتِ الأرواحُ الشِّرِّيرَةُ إلَيهِ وَقالَتْ: «أرسِلْنا إلَى هَذِهِ الخَنازِيرِ لِنَدخُلَ فِيها.»

13 И сус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

فَسَمَحَ لَهُمْ بَذَلِكَ، فَخَرَجَتِ الأرواحُ النَّجِسَةُ وَدَخَلَتْ فِي الخَنازِيرِ. فَاندَفَعَ القَطِيعُ مِنْ حافَّةِ الجَبَلِ إلَى البُحَيرَةِ وَغَرِقَ فِيها، وَكانَ عَدَدُ الخَنازيرِ نَحوَ ألفَينِ.

14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

أمّا الرُّعاةُ فَهَرَبُوا، وَأبلَغُوا النّاسَ فِي البَلدَةِ وَفِي الرِّيفِ بِما حَصَلَ. فَجاءَ النّاسُ جَمِيعاً لِيَرَوا ما الَّذِي حَدَثَ.

15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

فَأتَوْا إلَى يَسُوعَ وَرَأَوْا الرَّجُلَ الَّذِي كانَ مَسكُوناً بِالأرواحِ النَّجِسَةِ جالِساً وَهوَ لابِسٌ وَفِي كامِلِ عَقلِهِ، فَخافُوا.

16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

وَأخبَرَهُمُ الَّذِينَ رَأَوْا عَنْ ما حَدَثَ مَعَ الرَّجُلِ المَسكُونِ بِالأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، وَعَنِ الخَنازِيرِ.

17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

فَأخَذَ النّاسُ يَرْجُونَ يَسُوعَ أنْ يَرحَلَ عَنْ مِنطَقَتِهِمْ.

18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يَصْعَدُ إلَى القارِبِ، جاءَ إلَيهِ الرَّجُلُ الَّذِي كانَ مَسكُوناً بِأرواحٍ شِرِّيرَةٍ يَرجُوهُ أنْ يَسمَحَ لَهُ بِمُرافَقتِهِ.

19 О баче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

لَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يَسمَحْ لَهُ بِذَلِكَ، بَلْ قالَ لَهُ: «عُدْ إلَى بَيتِكَ، وَأخبِرْ بِكُلِّ ما فَعَلَهُ الرَّبُّ مِنْ أجلِكَ، وَكَيفَ رَحَمَكَ.»

20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

فذَهَبَ وَابْتَدَأ يُذيعُ فِي المُدُنِ العَشْرِ ما فَعَلَهُ يَسُوعُ مِنْ أجلِهِ. فَكانَ جَمِيعُ النّاسِ يَتَعَجَّبونَ. إقامَةُ فَتاةٍ مِنَ المَوتِ وَشِفاءُ امْرأةٍ نازِفَةٍ

21 К огато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

وَعِندَما عَبَرَ يَسُوعُ فِي القارِبِ إلَى النّاحِيَةِ الأُخرَى مِنَ البُحَيرَةِ، اجتَمَعَ حَولَهُ جَمْعٌ كَبِيرٌ وَهوَ عِنْدَ الشّاطِئِ.

22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

فَجاءَ أحَدُ المَسؤولينَ عَنِ المَجمَعِ وَاسْمُهُ يايرُسَ. وَلَمّا رَأى يَسوعَ ارتَمَى عِنْدَ قَدَمَيهِ،

23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

وَتَوَسَّلَ إلَيهِ بِشِدَّةٍ وَقالَ: «ابنَتِي الصَّغِيرَةُ قارَبَتْ عَلَى المَوتِ، فَلَعَلَّكَ تَأتِي وَتَضَعُ يَدَكَ عَلَيها، فَتُشفَى وَتَعِيشَ.»

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

فَذَهَبَ مَعَهُ. وَكانَ جَمْعٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ يَتَزاحَمونَ حَولَهُ مِنْ كُلِّ جانِبٍ.

25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

وَكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ تَنزِفُ مُنذُ اثنَتَي عَشْرَةَ سَنَةً.

26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

وَقَدْ عانَتْ كَثِيراً مَعَ العَدِيدِ مِنَ الأطِبّاءِ، وَأنفَقَتْ كُلَّ ما تَملِكُ مِنْ نُقُودٍ. وَلَمْ يَنفَعْها أحَدٌ، بَلِ ازدادَتْ حالَتُها سُوءاً.

27 к ато чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

وَلَمّا سَمِعَتْ عَنْ يَسُوعَ، جاءَتْ مِنْ وَرائِهِ، وَلَمَسَتْ عَباءَتَهِ.

28 З ащото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

لِأنَّها قالَتْ فِي نَفسِها: «إنِ اسْتَطَعْتُ أنْ ألمُسَ وَلَوْ عَباءَتَهُ، فَسَأُشْفَى.»

29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

فَشُفِيَتْ مِنْ نَزِيفُها فُوراً، وَأحَسَّتْ فِي جِسْمِها بِأنَّها شُفِيَتْ.

30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

فَشَعَرَ يَسُوعُ أنَّ قُوَّةً قَدْ خَرَجَتْ مِنْهُ. فَالتَفَتَ وَسَألَ: «مَنْ لَمَسَ عَباءَتي؟»

31 У чениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

فَقالَ لَهُ تَلامِيذُهُ: «أنتَ تَرَى أنَّ الجَمِيعَ يَزْحَمُونَكَ مِنْ كُلِّ جانِبٍ، وَتَسألُ مَنِ الَّذِي لَمَسَنِي؟»

32 Н о Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

أمّا هُوَ فَنَظَرَ حَولَهُ لِيَرَى مَنْ فَعَلَ ذَلِكَ.

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

فَأدرَكَتِ المَرأةُ ما حَدَثَ لَها. فَجاءَتْ مُرتَعِشَةً وَارتَمَتْ أمامَهُ، وَأخبَرَتْهُ بِالحَقِيقَةِ كُلِّها.

34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

فَقالَ لَها: «يا ابنَتِي، لَقَدْ خَلَّصَكِ إيمانُكِ، فَاذْهَبِي بِسَلامٍ. وَتَعافَيْ مِنْ مَرَضَكِ.»

35 Д окато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

وَبَينَما كانَ يَتَكَلَّمُ، جاءَ واحِدٌ مِنْ بَيتِ المَسؤُولِ عَنِ المَجمَعِ وَقالَ: «ابنَتُكَ ماتَتْ، فَلِماذا تُزعِجُ المُعَلِّمَ بَعْدُ.»

36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

فَلَمْ يَلتَفِتْ يَسُوعُ إلَىْ هَذا الكَلامِ، بَلْ قالَ للمَسؤولِ عَنِ المَجمَعِ: «لا تَخَفْ. ما عَلَيكَ إلّا أنْ تُؤمِنَ.»

37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.

وَلَمْ يَسمَحْ لأحَدٍ بِأنْ يُرافِقَهُ سِوَىْ بُطرُسَ وَيَعقُوبَ وَيُوحَنّا أخيْ يَعقُوبَ.

38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

فَجاءَوا جَمِيعاً إلَىْ بَيتِ المَسؤولِ عَنِ المَجمَعِ. فَرَأى يَسْوعُ الفَوضَى، وَالنّاسَ يَرفَعُونَ أصواتِهِمْ بِالبُكاءِ وَالنُّواحِ.

39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

فَلَمّا دَخَلَ قالَ لَهُمْ: «لِماذا هَذِهِ الفَوضَىْ وَالنُّواحُ؟ فَالطِّفلَةُ لَمْ تَمُتْ لَكِنَّها نائِمَةٌ.»

40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

فَضَحِكُوا عَلَيهِ! أمّا هُوَ فَأخرَجَهُمْ جَمِيعاً وَأدخَلَ مَعَهُ أبا الطِّفلَةِ وَأُمَّها وَمَنْ كانُوا بِرِفقَتِهِ إلَى حَيثُ الفَتاةُ.

41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.

وَأمسَكَ بِيَدِها وَقالَ لَها: «طالِيثا قُومِي.» أي «يا صَبِيَّةُ، أقولُ لَكِ قُومِي.»

42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

وَفِي الحالِ نَهَضَتِ الفَتاةُ وَأخَذَتْ تَمْشِي، حَيْثُ إنَّ عُمْرَها كانَ اثنَتَي عَشْرَةَ سَنَةٍ. أمّا الَّذينَ كانُوا هُناكَ فَقَدْ تَمَلَّكَهُمُ الذُّهُولُ!

43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

وَأمَرَهُمْ يَسُوعُ بِشِدَّةٍ أنْ لا يُخبِرُوا أحَداً بِما حَدَثَ. ثُمَّ طَلَبَ مِنْهُمْ أنْ يُعطُوها شَيئاً لِتَأكُلَهُ.