1 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.

وَبَعْدَ فَتْرَةٍ، ذَهَبَ شَمْشُونُ فِي أيّامِ الحَصادِ لِزِيارَةِ زَوجَتِهِ، وَأخَذَ مَعَهُ جِدْياً. وَقالَ: «أُرِيدُ أنْ أدخُلَ إلَى غُرفَةِ زَوجَتِي.» لَكِنَّ وَالِدَها لَمْ يَسْمَحْ لَهُ بِالدُّخُولِ.

2 И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.

وَقالَ لَهُ: «حَسِبْتُكَ قَدْ تَخَلَّيتَ عَنْها، فَزَوَّجْتُها لِرَفِيقِكَ. ألَيسَتْ أُختُها الأصْغَرُ أجمَلَ مِنْها؟ فَتَزَوَّجْها.»

3 А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като из сторя и аз зло.

فَقالَ لَهُ شَمْشُونُ: «لا لَوْمَ عَلَيَّ الآنَ إنْ آذَيتُ الفِلِسْطِيِّينَ.»

4 И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.

فَذَهَبَ شَمْشُونُ وَأمسَكَ بِثَلاثِ مِئَةِ ثَعلَبٍ. وَأخَذَ مَشاعِلَ وَرَبَطَ الثَّعالِبَ ذَنَباً بِذَنَبٍ، وَوَضَعَ مِشْعَلاً بَينَ كُلِّ ذَنَبَينِ مَربُوطَينِ.

5 И като запали главните, пусна лисиците по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

ثُمَّ أشعَلَ النّارَ فِي المَشاعِلِ، وَأطلَقَ الثَّعالِبَ بَينَ زُرُوعِ الفِلِسْطِيِّينَ، فَأحرَقَ كُلَّ شَيءٍ: الحُبُوبَ المَخزُونَةَ، وَالحُبُوبَ المَزرُوعَةَ، وَالكُرُومَ وَبَيّاراتِ الزَّيتُونِ.

6 Т огава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетят на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.

فَقالَ الفِلِسْطِيُّونَ: «مَنْ فَعَلَ هَذا؟» فَقيلَ: «شَمْشُونُ، صِهْرُ التِّمْنِيِّ هُوَ الَّذِي فَعَلَ هَذا. لِأنَّ التِّمْنِيَّ أخَذَ زَوْجَةَ شَمْشُونَ وَأعطاها لِرَفِيقِهِ.» فَصَعِدَ الفِلِسْطِيُّونَ وَأحرَقُوها هَيَ وَأباها بِالنّارِ.

7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.

فَقالَ لَهُمْ شَمْشُونُ: «قَدْ فَعلْتُمْ هَذا العَمَلَ الرَّدِيءَ بِي، وَلِذا فَإنِّي أُقْسِمُ إنَّنِي سَأنتَقِمُ مِنْكُمْ، وَبَعْدَ ذَلِكَ سَأسْتَريحُ.»

8 И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.

فَهاجَمَهُمْ بِشَراسَةٍ وَقَتَلَ كَثِيرِينَ مِنْهُمْ. ثُمَّ نَزَلَ وَسَكَنَ فِي كَهْفٍ فِي صَخْرَةِ عِيطَمَ.

9 Т огава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.

فَصَعِدَ الفِلِسْطِيُّونَ وَخَيَّمُوا فِي يَهُوذا، وَانْتَشَرُوا فِي لَحْيَ.

10 И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.

فَقالَ رِجالُ يَهُوذا لَهُمْ: «لِماذا جَئْتُمْ لِمُقاتَلَتِنا؟» فَقالَ الفِلِسْطِيُّونَ: «جِئْنا لِكَي نُقَيِّدَ شَمْشُونَ لِكَي نَفْعَلَ بِهِ كَما فَعَلَ بِنا.»

11 З атова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

فَنَزَلَ ثَلاثَةُ آلافِ رَجُلٍ مِنْ يَهُوذا إلَى صَخْرَةِ عِيطَمَ، وَقالُوا لِشَمْشُونَ: «ألا تَعرِفُ أنَّ الفِلِسْطِيِّينَ يَحكُمُونَنا؟ فَما هَذا الَّذِي فَعَلْتَهُ بِنا؟» فَقالَ لَهُمْ: «كَما فَعَلُوا بِي فَعَلْتُ بِهِمْ.»

12 А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.

فَقالُوا لَهُ: «لَقَدْ نَزَلْنا لِكَي نُقَيِّدَكَ وَنُسَلِّمَكَ إلَى الفِلِسْطِيِّينَ.» فَقالَ لَهُمْ شَمْشُونُ: «احلِفُوا لِي أنَّكُمْ لَنْ تُصيبوني بِأذَى.»

13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.

فَقالُوا لَهُ: «لَنْ نُصيبَكَ بِأذَى، وَإنَّما سَنُقَيِّدُكَ وَنُسَلِّمُكَ إلَيْهِمْ، لَنْ نَقتُلَكَ.» فَقَيَّدُوهُ بِحَبلَينِ جَدِيدَينِ، وَأصعَدُوهُ مِنْ صَخْرَةِ عِيطَمَ.

14 К огато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му.

وَجاءُوا إلَى لَحْيٍ. فَجاءَ الفِلِسْطِيُّونَ لِلِقائِهِ وَهُمْ يَهْتِفُونَ فَرَحاً. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى شَمْشُونَ بِقُوَّةٍ، فَصارَتِ الحِبالُ الَّتِي عَلَى ذِراعَيهِ كَخُيُوطِ الكِتّانِ المُحتَرِقِ، فَتَفَسَّخَتِ القُيُودُ عَلَى يَدَيهِ.

15 И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.

ثُمَّ وَجَدَ فَكَّ حِمارٍ طَرِيّاً، فَمَدَّ يَدَهُ وَأخَذَهُ، وَقَتَلَ بِهِ ألفَ رَجُلٍ.

16 Т огава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

ثُمَّ قالَ شَمْشُونُ: «بِفَكِّ حِمارٍ، صَنَعْتُ كَوْمَةَ رِجالٍ، بَلْ كَوْمَتَينِ. بِفَكِّ حِمارٍ قَتَلْتُ ألفَ رَجُلٍ.»

17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий.

وَلَمّا أنهَى كَلامَهُ، رَمَى بِالفَكِّ بَعِيداً. وَسُمِّيَ ذَلِكَ المَكانُ رَمَتَ لَحْيٍ.

18 А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на наобрязаните?

وَعَطِشَ شَمْشُونُ، فَصَرَخَ إلَى اللهِ: «أنتَ نَصَرْتَ عَبْدَكَ هَذا الانتِصارَ العَظيمَ، فَهَلْ أمُوتُ الآنَ مِنَ العَطَشِ؟ وَأقَعُ فِي أيدِي الفِلِسْطِيِّينَ اللّامَختُونِينَ؟»

19 Н о Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече мястото, което е в Лехий, Енакоре+, както се нарича и до днес.

فَشَقَّ اللهُ المُنْخَفَضَ الّذي فِي لَحْيٍ، فَخَرَجَ ماءٌ مِنَ الأرْضِ. فَشَرِبَ شَمْشُونُ، وَعادَتْ إلَيهِ قُوَّتُهُ وَانتَعَشَ. فَسُمِّيَ النَّبْعُ عَينَ هَقُّورِي. وَهِيَ فِي لَحْيٍ إلَى يَومِنا هَذا.

20 И той съди Израиля във времето на филистимското господаруване двадесет години.

فَقَضَى شَمْشُونُ لِبَنِي إسْرائِيلَ فِي أيّامِ الفِلِسْطِيِّينَ عِشْرِينَ سَنَةً.